Ликия беше заповядала на войниците който бе взела със себе си да пазят източната порта. Беше и доложено, че именно там ще и донесат жертвата. Сърцето на кралицата тръпнеше в очакване. Точно зад прослувутата каменна порта бе наредена клада. Един абаносов кол се издигаше над многото други дървета. Там щеше да е вързана тя.
Ликия с отвращение си припомни кога за пръв път бе видяла Роксана. Спомни си как я намрази на момента.
Кралицата седеше в бързо сглобена шатра. Вътре имаше само един стол. Ликия бе седнала на него, кръстосала крака и потънала в мрачни размисли. Мислеше се за времето на детството си, за Еней и за родителите си. Спомените и се прехвърлиха в ноща когато заключи брат си...отвън нещо се раздвижи. Ликия чу тропането на войниците от охраната и се надигна. Преди да излезе кралицата се заслуша, усмихна се жестоко и отметна кожата. Слънцето блесна в очите и заслепявайки я за момент. Тя веднага усети липсата на вятър и вътрешни се усмихна. "Кладата ще гори по бавно"
Чу крясък и мечо ръмжене. Видя как тялото на приспаните момиче пада не далеч от нея от ръцете на един млад мъж който бива прикован към земята. Приятелят му скочи върху злощастният страж и му разкъса гърлото. Схватката продължи няколко минути додето успеят да вържат превръщенците като кучета и вдигнат тялото на младата жена. Ликия веднага я позна. Нямаше съмнение това беше съществото съсипало всичките и планове и изложило я пред народа и. Кралицата се приближи заобикаляйки петното кръв и месо представлявало войникът и. Повдигна главата на злощастната девойка за косата.
-Тя е.-след думите си пусна главата и в прахта и я ритна в ребрата. Момичето изпъхтя.
-Кучка...-чу се немощен глас.
-Моля?-студенината в гласа на крслицата вцепенявше.
-Чу ме....кучка.
-Палете кладата!-извика Ликия ритайки още няколко пъти падналото момиче.
-Вече е тук!-Кралицата вдигна Роксана за косата и я завлачи по сухата пръст към мястото предназначено за клада.
-Писъците ти ще ми доставят удоволствие още години!-изсъска Ликия докато връзваше вече напълно усъзнатата си жертва.
-Никога! И звук няма да издам! Та да се явявам в кошмарите ти.-Прошепна вързаната девойка с което си спечели тежък песник с желязната ръкавица. Кралицата се отдалечи побесняла.
-Палете!-изкрещя тя. Роксана погледна право в очите на кралицата и на устата и се настани вълча усмивка, после отмести поглед и се взря във вързаните мечоци. И двамата гледаха оглупели и омаломощени от ужас.
-Изглежда нещата излязоха от контрол а?-оформи с устни тя и им се усмихна, но в тази усмивка нямаше обвинение. Само доброта. Огъня пламна. По фигурата на девойката се плъзнаха алени езици.
YOU ARE READING
Кристална надежда
FantasyЕлфите са жестоки, елфите са зли, бягай от тях. Страх ги е от желязо, закови подкова над вратата си селянино, пей с цяло гърло. Песните ги омайват. Не ги допускай в къщата. Те са красиви те са зли бягай докато можеш, знай че те ще те стигнат. -Зли л...