Кристална надежда

The truth?

Морт се гърчеше в хватката на елфа. Звуци на агония се изтръгваха от гърлото му карайки всички живи същества да бягат отобсег една миля.
-Морт спри да квичиш. Знам, че знаеш какво става. Сега ще ми кажеш.-изръмжа Еней притискайки пръсти в гърлото на стареца. Той се сепна и спря да се гърчи.

Морт беше стар. Приличаше на сбръчкана стафида обвита в парцали. Беззъбото му лице бе набраздено от безброй бръчки и старчески петна. Беше прегърбен сякаш огромен товар висеше на плещите му. Той изгледа стройният елф с воднисти те си очи. И разклати кокалестите си крайници изтръсквайки се. Устата му изтрака притеснително преди хриптящт глас да излезе от сякаш изсъхналите му дробове.
-Разкарай си ръцете от мен момче. Гледал съм баба ти като тийнейджърка!-думите му прераснаха в суха кашлица. Еней се дръпна от него притеснено хвана се за главата и се завъртя.
-Тази гора се оказа ужасно пренаселена!! Мейза, Фаира, ти, превръщенците...а аз очаквах, че ще е пустощ! Тук е по претъпкано от замъка!!-изстена той. Стареца се ухили победоносно,
-Казах ти, че още си бебе. Млякото не ти е изсъхнало около устата още, а тръгнал да бута при големите!-изпръхтя Морт и се завъртя на пети. Загърби елфа и се завлачи по една малка пътечка. Еней се зачуди за момент дали да тръгне след него. Стареца намали, вдигна кокалестата си ръка и щракна властно. Еней за пореден път се зачуди как се получи така, как се оказа че лудия Морт го командва, но не ропота дълго и тръгна след стареца.
Стареца вървеше бавно стенейки по пътечката. Еней мълчеше и крачеше тихо. Изведнъж Морт закова на място, кихна, и започна да говори, сякаш някой е натиснал старт бутона.
-Баба ти беше...-спря. Замисли се. -Какво искаш да знаеш а момче? За онова момиче, лудото? За онези дето я намериха...как ги каза..превръщенци? Или искаш да намериш Мейза?
-За момичето и превръщенците?-подсказа той тихо надявайки се Морт да не прескочи на друга тема.
-А! Това е лесно. Така...след като те направи на ренде и избяга, падна в снега и за малко да умре от студ когато двама яки мъжаги я взеха и я отнесоха в дома си.-Морт плесна с ръце и обяви -Достатъчно. Това беше. Момко тичай да я намериш преди да се е паднала по мечока.-засмя се придържайки устата си. Еней за момент се зачуди дали не се притеснява, че ще му падне ченето. Морт спря на място, обърна се рязко към един храст и изсумтя. Храста се размърда и се чу гърлено ръмжене, мярна се кадифена кожа и лапи, и преди Рней да се осъзнае двете животни избягаха. Елфа скочи след тях надявайки се, че не е прекалено късно. Беше късно. Морт се хилеше истерично.
-Ако си толкова бавен винаги разбирам защо е тръгнала с мечоподобните.
Морт се изкиска за последен път преди да кривне от пътеката оставяйки вътрешният елф сам.