Кристална надежда

How i become "the mad prince"

Еней изтръпна при въпроса подкана на Мейза. Седна сковано и погледна Роксана в очите.
-Такъв съм роден..поне така мисля. Не знам. Помня само това:
Като бях малък, една вечер бях на вън със близначката си. Тя беше като мен. Не беше като обикновените елфи. Беше мила и състрадателна...можеше да обича. Това при елфите се смята за извращение в линията.
Ликия- кака ни бе останала в замъка. Беше много тъмна нощ. Нищо не се виждаше на вън освен светулките. Като решихме да се прибираме нещо ми прищрака, видях нещо да се движи зад нас, сестра ми не бе видяла или чула нищо, но аз знаех имаше нещо, някой зад нас. Помолих я да бягаме, но тя бе прекалено смела. Когато изпищях беше прекалено късно. Сянката се бе спуснала върху близначаката ми. Бликна кръв сянката се изсмя сухо и изчезна. Аз държах опръскан в кръв демонски нож. На сутринта дойдоха да приберат тялото и. Появиха се и очевидци твърдящи, че аз съм изперкал, започнал съм да пища и съм се обърнал. Твърдяха, че аз сам съм заклал близначката си. Не ми повярваха, че е бил някой друг. Пратиха ме в лудница прикачайки ми прякора лудият принц.-Еней направи пауза.
-Това обаче съвсем не беше всичко. Когато месеци по късно излязох и се прибрах у дома, Ликия барикадира стаята си твърдейки че съм откачил, че това е повече от всичко, че да бях убил аз онази..глупачка щеше да е страхотно, но да разказвам такива ненормални историй било прекалено. На следващият ден баща ми бил намерен мъртъв с надпис на гърдите си. Пишело Иней, лудия принц. Онази която се водела моя майка се кълнена, че аз през ноща съм се промъкнал, издълбал съм думите докато е бил жив, за да страда и след това съм го убил. Започнах да чувам гласове. Те шептяха, молеха ме да приключа и майка си. Аз се противях. Така минаха няколко дни...докато не откриха майка ми накълцана. Гласовете в главата ми ме поздравяваха. Това сигурно значи, че аз съм го направил. Не изпитвах съжаление...и сега идва най-лошата част...възкачиха ме на трона. Аз оправлявах...настанаха времена на смърт. Някога гордите елфи, се страхуваха от мен. Аз колех и бесех, аз лъжех и насилвах. Аз бях ужасът. Не се мина много и организираха преврат, никога нямаше да успеят ако Ликия не ги бе подпряла. И от тогава бях затворен там където ти ме намери.-той кимна към врещената Роксана.-За това време гласовете изчезнаха. Нямах нужда да убивам.
Когато ти се появи Роксана аз те кръстих Калея- спасение. И така и не успях да отговоря на въпроса ти като тях ли съм. Като малък не бях....след това не знам в какво чудовище се превърнах..а сега, с теб..не знам кое ще възтържествува.-той замлъкна и се взря в Жрицата. Тя кимаше одобрително.
-Доволна съм, че не излъга, не пропусна нищо...от нещата който ти знаеш.-каза тя многозначно. Роксана понечи да каже нещо когато бе прекъсната от Мейза.
-Искаш ли сега да ти кажа истината, Еней? Да момко, имало е сянка, сянката на Ликия е отнела близначката ти онази вечер, тя е издълбала гърдите на баща ти, измамила майка ти...заколили я. След това всичко било въпрос на време...
-А гласовете?-попита Елфът безизразно.
-Нужно е да ти дава по чашка ликоса на ден и ето ти гласове. Факт е обаче, че ти си станал лудият принц сам. Ти си се потдал на манипулацията и, ти си се превърнал в чудовище сам.
Еней се сви при последните думи. Страх го беше да погледне Роксана в очите, да види отвращението и.
-Знаеш ли луди принце?-попита тя изведнъж.-Трудно ми е да си те представя така, но ти си чудовище. Чудовище което е било измъчвано триста шейсет и шест години за лудост която дори не е негова. Ако се обърнеш назад в човешката история ще видиш много чудовища, някой от тях дори са боготворени. Да, трудно ми е да преглътна това.., но мисля че си си излежал наказанието.-тя му се усмихна несигурно.-За мен, вече не съществува лудия принц.За мен ти си и ще си останеш Еней.-той я погледна изненадано. После на устните му цъфна усмивка толкова красива, че Роксана си помисли, че вече няма да може да вижда слънцето като най-красивото нещо.