Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 44.

автобус.

Благодарих на шофьора, че е спрял точно до тротоара. Исках да удължа времето, до когато щях да се срещна лице в лице с Хари, колкото се може повече. Бавното настъпване на нощта започна да ме успокоява. Въздухът бе топъл, но нямах никакво желание да оставам сама, когато вече беше тъмно. Споменът за разярения мъж, който

се опитваше да ме нарани, ме накара да побързам.

Знаех, че той ще ме чака. Краката ми намериха стълбите към апартамента на Хари за предизвикателство. Пръстите ми разрошиха косата ми. Опитвах се да скрия част от синините по лицето си. Задържах ръката си пред вратата преди да почукам. След няколко секунди вече можех да чуя стъпките му, идвайки към здравата бариера между нас, бързо премахвайки я. Той остана тих. Взираше се в мен. После се отдръпна, пускайки ме да вляза. Той въздъхна. Нервно затаих дъх преди да ме погледне. Когато най-накрая го направи, видях тъгата в ледените му очи. Той пребледня. Къдриците му бяха в безпорядък. Стиснах чантата си. Пръстите му леко отместиха косата от лицето ми. Той наклони главата си, взирайки се в мен. Хари леко докосна брадичката ми с дългите си пръсти. Тъгата в очите му ставаше все по-очевидна.

Той беше толкова тих. Нетипично тих. Мразех това.

- Какво се е случило с лицето ти? - Хари почти прошепна. Това беше неизбежният въпрос, който се молех да пропусне - Опитала си се да го прикриеш - той докосна лицето ми и по палеца му остана част от грима.

Направих опит да извърна главата си, но хватката на Хари не го позволяваше. Докосването му внимателно проследи долната ми устна.

- Не исках да те притеснявам. Паднах... беше инцидент.

Намерих за трудно да задържа погледа му. Ледените му зелени очи държаха моите. Погледът му ставаше все по твърд. Веждите му се събраха. Челюстта му се затегна. Беше ядосан.

Започнах да треперя, когато Хари пусна брадичката ми. Тялото му се приближи. Бях нервна. Очите ми се бяха фокусирали върху него. меките му устни докоснаха врата ми, преди да се преместят към ухото ми. Гърдите ни се докосваха.

- Наистина ли ме мислиш за толкова наивен, че да повярвам на тези глупости? - той прошепна с дрезгавия си глас.

Устните ми се разделиха. Очите ми се разшириха. Хари знаеше.

Той се отдръпна леко от мен. Височината му ме плашеше.