Новите олимпийци

Ник

Стана ми смешно, когато видях Джейкъб и Даяна заедно на палубата. Подхождаха си, ама хора, бива ли да ми изкарват акъла през 4 сутринта?

Останалото време от дежурството беше скучно. 

Аз, Емили, Би и Джейкъб поехме към върха над Колорадо. Постоянно ни нападаха венти, но се справяхме. По едно време си помислих, че ще ни победят, но от земята изникнаха скелети, които ни помогнаха. Добре, това беше странно.

Когато стигнахме върха видяхме дворец. Ами беше..син. Това ми хареса, понеже любимият ми цвят е синият. Ама дворецът изглеждаше като от облаци. Да, колкото и странно да звучеше.

Пристъпихме към портите и, когато влязохме в него, покрай нас летяха всякакви венти, харпии и други.. ами летящи същества.

Изведнъж усетих как нещо ме дърпа нанякъде. Озовахме се в някаква зала. Голяма зала. И бяхме в клетка. Пред нас на трона си стоеше Еол. 

-Я, кой се появи..-започна той.-Очаквах ви.

-След като сте ни очаквали, значи знаете, за какво сме дошли и какво ви носим.-Казах и направих знак на Джейкъб да изкара прахта на Хиона.

-Да,знам. Но това не означава, че ще ви помогна. Или че ще ви пусна от тук живи.-засмя се богът на ветровете.

-И какво ще спечелите от смъртта ни?-попита Би.

-Власт, дъще на Атина. Ако вие загинете, няма кой да спре господаря и последователите му. А ако те не бъдат спрени, ще завладеем света. 

-И кой е господарят Ви? Мислех, че богът на ветровете не слуша ничии заповеди, но явно съм грешала-обади се Би отново.

Не може дете на Атина да е толкова глупаво. Дори аз не бих предизвикал бог, който ме е заловил и нямам почти никакви шансове срещу него.Освен ако нямах план. Точно така! Тя имаше план, а нейните планове никога не се проваляха.

-Точно така. Явно не са Ви  стигнали заповедите на баща ми, за да решите, че ще приемате такива от друг.. бог, може би?-добави Емили. Явно и тя бе разбрала какво се опитва да направи Би.

-Аз не слушам ничии заповеди-възпротиви се Еол.

-Показвате точно обратното-каза Би.- А може ли да разберем поне кой е пожелал смъртта ни?

-Хадес, разбира се. Кой друг би искал да се изправи срещу братята си?

-Предпочитате да служите на Хадес, вместо на Зевс? Обидена съм. -Каза Емили и извъртя очи.

-Зевс не ми е обещавал да владея небето дори за секунда. А Хадес се закле, че щом победи братята си, аз ще го получа.

-И защо той ще го направи точно за теб? Лъже те. Не виждаш ли, че Хадес е сам с срещу всички останали богове? Няма никакъв шанс да спечели, ако им обяви война.-каза Би.

-Не се бях замислял.-Еол почеса брадата си. -Но какво ще спечеля аз, ако съм на страната на Зевс и Посейдон?

-Еол, всеки бог си има призвание. Ти си богът на ветровете. По-силен си от 4 бога едновременно. Какво повече искаш?-момичето продължаваше да го убеждава.

-Заслужавам малко повече слава.

-Ако помогнеш на Хадес сте обречени и няма да получиш славата, която ще се постараем да получиш, ако ни помогнеш. Замисли се. Ти и Хадес срещу Зевс, Посейдон и останалите богове. 

- Трябва да отидете на брега на Сан Франциско. Там ще намерите двама мъже, които няма начин да не познаете. Не мога да ви кажа повече. Аз ви помагам, но не си мислете,  че Хадес е сам. Както казах, има много последователи, които няма да се спрат пред нищо. И едва ли ще са толкова благосклонни към вас, колкото мен.

Клетката се разпадна и ние вече бяхме свободни. Същото притегляне сега ни избутваше назад и след около няколко секунди вече бяхме на борда на кораба ни. 

-Би, гениална си-засмя се Емили и я прегърна. 

След това отидохме и разказахме на останалите какво е станало.