Не знам колко часа пътувахме, но нямаше по-щастлив човек от мен, когато слязохме на твърда земя. Ванкувар. Къде щехме да намерим Хиона? Какво трябва да кажем на Еол? Това са само два от хилядите въпроси, които си зададох. И нямах отговор на нито един от тях. Главоболието ми беше страшно. Виеше ми се свят и исках да повърна в първия храст , който видя. Строполих се на земята. Това пътуване беше изцедило всички сили от мен. Ник ми помогна да стана. Опънахме палатките си на една поляна. Трябваше да пренощуваме някъде. Не беше много топло, затова решихме да запалим огън. Да де, но нямаше с какво.
-Ще отида да събера дърва от гората-предложи Соня.
-Да, и ще ги мъкнеш сама до тук?-засмях се.
-Да, защо не. Аз съм Херкулес-всички почнаха да се смеят.
-Ще дойда с теб, Херкулесе-предложих.
-Добре тогава, нека тръгваме.
YOU ARE READING
Новите олимпийци
FanfictionНовото поколение, новите герои, новите наследници на Боговете. Те са тук, за да спасят света. За да успеят, те трябва да преминат през много трудности, да приключат стари вражди и да започнат нови. Трябва да се обединят и да победят врага си. Това н...
