Новите олимпийци

Александра

-Какво правите тук?-попита момичето.
-Ами.. ние.. тя ни преследваше..-едва си поемах въздух. Май трябва да спортувам повече, в случай ако отново ми си наложи да бягам от горгона. Това е лудост.
-Еймс, не плаши момичетата допълнително, нека се представим.-момчето застана до нея. Явно бе забравил, че целият е в торта.
-Да, добре. Аз съм Емили, дъщеря на Зевс. . А вие сте в лагера на нечистокръвните. Тук са всички полубогове.-момичето каза спокойно
-Полу.... какво??-недоумявах аз
-Полубогове. Деца на бог и простосмъртен? Знаете ли, кои са вашите родители? Би трябвало вече да сте мъртви.-изкушавах се да я ударя.
-Емили!-скастри я момчето -Аз съм Никълас. Син на Посейдон, приятно ми е.- здрависахме се
-Аз съм Даяна-ето го сладкото момиче, което всички харесват.
-А аз съм Александра. Някой ще ми каже ли, какво става тук и защо бяхме преследвани от горгона?
-По-спокойно. Ще ви обясним всичко.-казах.-Но нека първо си вземете по един душ и разгледате наоколо.Соня, би ли ги развела?-официално не харесвах тази Емили. Появи се ммомиче с тъмноруса коса и сини очи.
-Аз съм Соната-каза тихо
-Мисля, че разбра, кои сме ние.-погледнах момичето. Беше доста дребна.
-Да, разбрах. Елате да ви покажа хижите.-рече и тръгнахме след нея
Имаше 12 хижи. Показа ни всяка една от тях.
-Тази на кой е?-попита Даяна, сочейки една меко казано подредена хижа.
-Атина. А ето и на Хадес-посочи единствената останала хижа. Никълас ни настигна.