Новите олимпийци

Емили

Уоу.. Случката в гората беше интересна.. Събрахме дървата и се върнахме при останалите. Разказахме им всичко и те изглеждаха не по-малко учудени от мен. Запалихме огън, палатките бяха опънати. Остана само да си сготвим. Всички ядяха пържоли или разни други неща, но Ник ми беше направил зелена салата, понеже знае, че съм вегетарианка. Подаде ми чинията и седна до мен. Драконът на Вира беше легнал до гората.
Александра и Даяна седяха заедно, Джейкъбси стоеше , а Елвира, Соната и Би спореха за нещо и гледаха мен и Ник. Той ме прегърна. Моментът беше невероятен. Не съм се чувствала на по-сигурно
място. В прегръдките му до огъня. Момичетата се подхилкваха, но Никълас не им обръщаше никакво внимание. Усмихнах му се.
-Как си?-попита ме той
-По-добре-засмях се.-Ти как си ?
-Супер-ухили се.
-Обичам те-казах и се загледах в невероятните му сини очи. Бяха като морето. Имах чувството,че мога да потъна в тях.
-Аз също те обичам.-Усмихна се и ме целуна.
Момичетата отново започнаха да спорят и да се смеят, а аз вече не се интересувах толкова. Джейкъб повика Ник. Той ме погледна извинително и аз му казах, че няма проблем. Присъединих се към Би, Соня и Вира. При нас дойдоха Александра и Даяна. И започнахме да си говорим.

Доста спорихме кой ще остане да дежури през нощта. Ник и Елвира, не искаха да стоя будна, и без това пътуването не ми се било отразило добре, но аз не се чувствах изморена. Накрая решихме да останем ние тримата.
Останалите се прибраха по палатките си и ние останахме навън, покрай огъня.
-Аз ще патрулирам с дракона, а вие си стойте-каза Елвира.
-Сигурна ли си, че ще издържиш?-попита ме загрижено Никълас.
-Да, предполагам.-рекох.
Към 3 часа вече не издържах.
-Сигурни ли сте, че не е проблем?
-Еймс, спокойно, лягай си.-каза Ник.
-И двама ще се оправим.-допълни Вира и отново полетя с дракона си.
Целунах Ник по бузата и се прибрах в палатката си.

Криех се зад една скала.. Не знам къде се намирах. Беше тъмно, стръмно, имаше много камъни. Планина. Чух гласове.
-Те идват-каза един мъж, стоеше с гръб към мен и не можах да го разпозная.
-Знам, че идват. Не съм тъпа.-този път отговори женски глас. Това беше
Хиона.
-Вече са в града, ако достигнат и Граус..
-Ще се постарая това да не се случи.
Пред мен изскочи Хиона с кинжал в ръка.

Събудих се с писък. Бях потна и никак не се чувствах отпочинала? Колко беше часа? Дали имаше 5? Ник влетя в палатката и ме погледна.
-Какво стана?-попита леко изплашено той.
-Аз.. нищо..-все още не се бях съвзела от гадния сън.
-Еймс, кажи ми.-настоя той.
-Ами..сънувах Хиона. Беше на някаква планина.. Как беше..? Нещо като щраус..
-Планината Граус ли имаш в предвид?
-Да.. да, точно това. И беше с някакъв мъж. Не можах да го позная.. Просто..
-Успокой се.-Ник ме прегърна, а аз се облегнах на рамото му.
Елвира влезе в палатката
-Какво по дяволите стана Еми...оо съжалявам, излизам-засмя се тя. Но когато видя изражението ми ме попита:- Какво има?
Обясних и и тя каза на Ник да остане с мен, а тя щяла да охранява. Не можах да издържа дълго и отново заспах.