Новите олимпийци

Елвира

По-голяма част от пътуването мина, а хоризонтът е чист. За да ме опровергае обаче, Зефира изпръхтя неспокойно и се огледа наоколо. В същия момент видях пет духа на бурята да летят към нас и драконът ми, избълва малко огън, с който изгори един от тях. "Джейкъб, тук горе имам малък проблем, но не казвай на другите. Известно време управлявай сам." Имахме нещо като телепатична връзка, така че той веднага върна съобщението: "Добре, но се пази. Внимавай, Вира!" И прекъсна. Сега не беше времето да се притеснявам за другите, трябваше да внимавам, както ме помоли Джейкъб. След малко духовете отново нападнаха, и един от тях ме одра по гърба. Зефира захапа друг и го превърна в прах. Трети се опита да ме нападне отново, но го посякох с меча си. Останаха само два, първият бе смазан от опашката на дракона, а другият се оказа промушен в гърдите. Поех си дълбоко въздух, после още веднъж. "Джейкъб, всичко е наред." Изпратих му деуго съобщението, а веднага след това видях Ванкувър пред нас. На около миля и половина се виждаше брега. "Малко остава до Ванкувър. Кажи и на другите." "Добре, после ще говорим за духовете, нали?" Не му отговорих, но той щеше да види раната на гърба ми. След половин час всички бяхме на брега, а кораба беше закотвен на близкото пристанище. Явно мъглата добре покриваше нашата трирема, и дори а правеше да изглежда по-малка. Всички бяхме малко или много уморени, а и залеза наближаваше. Решихме да си направим лагер в близката горичка, за да е по-интересно.