Новите олимпийци

Емили

След половин час видях как Ник води момичетата към баните. Какво правеше с тях? Трябваше да празнува. Отидох при тях. Ник ме погледна недоумяващо.
-Хладнокръвната дъщеря на Зевс се завърна.-каза Алексанндра. Какъв и беше проблемът? Не стига, че развали рождения ден на гаджето ми, а и се държи супер тъпо.
-Здравей и на теб. Знам , че ви е хубаво да обикаляте, но директорът ви вика.
-Кой е този директор-попита тъмнокосото момиче. Приятелката и стоеше до нея и не говореше.
-Ще разберете малко по-късно.А сега вървете надолу по баира, ще ви настигна след малко.
Те тръгнаха, а аз останах насаме с Ник.
-Какво има Еймс?
-Съжалявам, че стана така.. Исках рождения ти ден да е перфектен, но...
-Знам, не се тревожи-усмихна ми се и се сгуших в него.-Сега отиди при новите, че ще се изгубят.
Намръщих се, но той ми се ухили и ме целуна. Настроението ми се подобри. Настигнах момичетата.
-Как беше разходката из лагера?-погледнах Даяна.
-Беше супер, особено хижата на Атина. Там..
-Стига де, знаем, че не те интересува. Защо питаш?-прекъсна я Александра.
-Извинявай, че се опитвам да бъда мила.-усмихнах се насила.
Докато не стигнахме кабинета на Господин Д. стояхме в мълчание.
-Господин Д.?
-Да?-обади се мъжът зад вратата.
-Аз съм Емили, водя двете новобранки.
Вратата се отвори. Подканих момичетата да влязат.
-Господин Д., това са Александра и Даяна.
-Аха, и кои са те?
-Новите момичета, господине.
-Не това имах впредвид, а чии деца са.
-Още не са признати, сър.
-Сигурно това ще се случи довечера.
-Вероятно.
-Какво става с приятелкето ти? Как беше..? Николай?
-Никълас, сър.
-Да де, Николас.
Ядосах се, но не ми се спореше с него точно сега. Последният път нещата не минаха добре.
-Чух, че днес става на 15?
-17.
-Да, да..
-Не ни ли повикахте тук, заради тях?-посочих момичетата.
-Да, забравих.
-Нищо ново-казах.
-Какво?
-Нищо, сър.
-Можете да си вървите.
-Но, нямаше ли..
-Казах да тръгвате.
-Да, господин Д. -измънка. След това се обърнах и излязох от кабинета. Момичетата ме последваха.
-Сега да ви заведа до баните. Не можете да дойдете на лагерния огън в този вид.
-Че какво ни е на вида?-попита Александра.
-И питаш?-отвърнах.-Дъщерите на Афродита ще ви дадат дрехи.
-Няма начин! Няма ли магазин на близо?
-Не умнице. Огледай се!-започнах да ръкомахам и да соча към гората.