Новите олимпийци

Емили

Когато се върнахме в царството на Хадес не ми стана особено приятно. Цялата тази обстановка ми беше малко в повече. И след срещата с майка ми бях още по-разсеяна. 

Изненадата беше, че в тронната зала на двореца ни чакаха стотици разгневени духове. Бяха наистина много. Разбира се, те веднага ни нападнаха. Ама как можеш да убиеш дух? И Хадес не се забелязваше никакъв. 

-Емили, пази се!-гласът на Ник ме изкара от мислите ми. Един призрак се беше засилил към мен, но аз реагирах бързо и се отдръпнах. Не виждах как можеше той да ми навреди, но все пак ние сме на тяхната територия. Посякох го с меча си и той се разпадна.

-Е, това беше лесно.-казах. Духовете продължаваха да нападат, а ние ги избивахме, но колкото повече се разпадаха, все повече и повече нови се появяваха. 

Един отряза кичур от косата ми с кинжала си, което ме ядоса много. Харесвах косата си. Последва го съдбата на останалите му дружки. Скоро чух някакъв глас. Мъжки, студен и силен. Обърнах се и видях.. ами пак беше призрак, но беше по-голям и изглеждаше по-величествен от останалите. 

-Дъще на Зевс, нима искаш да пожертваш най-важното заради бога на мъртвите?

Погледнах го въпросително. Той се усмихна зловещо и до него се появиха силуети на жена и момче. След като се разясниха, разпознах майка си и Макс, чиито ръце и крака бяха оковани във вериги, и бяха опънати на някаква стена, която, наистина, нямам представа от къде се появи. 

На същата стена като холограма се появи корабът ни. Беше нападнат, всички се сражаваха, освен Би, която беше в безсъзнание и имаше рана на главата. Зениците ми се разшириха и не можах да повярвам на това, което виждах. 

-Ами ти, сине на Посейдон, не искаш ли да върнеш изгубеното преди години?-обърна се призракът към Ник.

До духът се появи жена. С руса коса и красиви сини очи. Точно като тези на Ник. Приличаше на майка му. Тя е умряла, когато той е бил на 12. Никълас ми е разказвал, че е била болна. Погледнах го. Беше като вцепенен. Единствено долната му устна леко потрепваше. Хванах ръката му и я стиснах окуражително, но той не  отделяше поглед от майка си.

-Какво искаш от нас?-погледнах духът.

-Искам помощта ви. Нека надвием Хадес заедно. И вие ще спечелите от това. Ти ще освободиш приятелите си, а аз ще върна майката на момчето. Ами вие, чеда на Хадес? Кога сте чували добра дума от устата на баща си? Кога ви е търсил, освен ако има нужда от помощ?