Новите олимпийци

Елвира

След като се качих на Зефира, за първи път от два дни, тя проговори.
-Милейди, предните няколко дни мислих за последното посещение на господаря Хадес. Това което той ви каза, за Подземното царсво, мисля че след този подвиг ще трябва да слезем.
Тя беше права, нещо се случваше долу, духовете бяха на прага на Първа световна срещу баща ми. Трябваше да помогна, налагаше се да попитам Еймс дали има пророчество по въпроса.
-Не знам, ще реша, но не сега.-казах.-Трябва да помисля, какво да правя, но едно по едно. Не виждам нищо, така че нека да кацнем.
Точно когато стъпихме на върха, дойдоха и останалите. Джейкъб дойде при мен. -Видяхте ли нещо от горе?-попита той.
- Не, нямам си и на идея къде са, ако...
-Ето ви!!!-прекъсна ме Хиона с пискливия си смях
-Как я мразя!-прошепна брат ми.-С удоволствие ще я набия.
-Оооп, геройче, не се пали толкова. Водя си и компания!-извика снежната богиня и зад нея се показаха поне стотина от онези духове, които ме нападнаха вчера. Но с тях имаше и още някой,... Цар Мидас!
-За мен е Хиона!- каза Еймс.
-Аз взимам Мидас.-отърнах. Останалите щяха да се бият с духовете.
-Здравей, Хадесова дъще!-приветства ме Мидас.-Недей да си хабиш силите да се биеш, защото така или иначе ще умреш!
-Зефира, помогни на останалите, Джей ти също!-казах аз, а след това се обърнах към Мидас.- Е, старче, явно с теб ще се бия. Синът ти сега го няма да те пази.
Явно го засегнах, защото извади меч от имперско злато и замахна да ме посече с него. Отбегнах, но на косъм! Трябваше да внимавам повече, изтеглих меча си от стикска стомана и също нападнах. Този дъртофелник беше станал добър боец, но това не ме притесни. Със следващия си замах поряза дълбоко корема ми, а аз ръката с която държеше меча си. Покрай мен всичката растителност повехна, а от земята отдолу излизаха пипала от мрак. Мидас беше уловен от тях, докато се вайкаше над раната си. -Един съвет дърто, раните се гледат след битка.-и с тези думи свих юмрук, пипалата се затегнаха и Мидас се превърна в прах. Припаднах...