Притеснявах се за Емили, напоследък се прероварваше, прекалено много! Когато тръгнахме сутринта, не изглеждаше като да се е наспала. Разбирах я, аз също не можех да спя от известно време. Пък и не се спи лесно с дракон в стаята. Иии да, имам дракон. Истински, жив дракон и я обичам много. Зефира ми е подарък от Хефест, който е нейн покровител. Тя ме пази като очите си. Както и да е. Тази сутрин тръгвахме към Ванкувър, и реших че ще взема Зефира. Имам доверие на хлапетата на Хефест, но съм тотален песимист, и предпочитам да съм с дракона си. До скоро тя бе единствената ми роднина. Когато стигнах на брега там вече се бяха събрали почти всички. Емили, Ник,Александра и Даяна. Трябваше да сме осем, което означаваше, че ни липсват още трима. Новачките от вчера също щяха да са с нас, и оставаше само един. В този момент дойде и Джейкъб, мой... моят брат. Каза, че ще дойде с нас, за да попълним бройката пък и не беше от обичайните деца на Хадес. Но пък беше признат, което ме опровергаваше. Соната и Би пристигнаха и всички се качиха на кораба, освен аз. Със Зефира тръгнахме малко преди тях, за да огледаме преди заминаването.
-Добре хора, -казах, щом се върнахме-време е да тръгваме към Ванкувър.
-Хайде, всички на борда!!!- изкикоти се Никълас.
YOU ARE READING
Новите олимпийци
FanfictionНовото поколение, новите герои, новите наследници на Боговете. Те са тук, за да спасят света. За да успеят, те трябва да преминат през много трудности, да приключат стари вражди и да започнат нови. Трябва да се обединят и да победят врага си. Това н...
