Новите олимпийци

Би

Корабът се разтресе. Нападаха ни. От кораба сякаш се издигаха някакви сенки. Буквално проникваха през палубата. Мисля, че бяха призраци. 

-Да събудим останалите!-извика Алекс.

-Ти отивай, аз ще се оправя тук горе. -отвърнах и.

Нападателите ни сякаш бяха облечени в стари ризници от преди стотици години. Били са използвани в битки, но отдавна. Да, чета прекалено много за почти всичко. 

Извадих кинжалите от кубинките си и посякох няколко призрака. Мина доста време, но Алекс и останалите не се забелязваха никакви. 

Вече бях може би на стотния мъртвец, когато дочух, как някой вика. Момичетата бяха завързани с въжета. Няколко мъже ги мъкнеха към кърмата. 

Опитах да си проправя път към тях, но не ми беше никак лесно, понеже бях заобиколена от призраци. Прерязвах глави, ръце, крака, докато най-накрая не достигнах момичетата. Духовете сякаш не ме бяха забелязали. Скрих се зад някаква бъчва. Всъщност, може и да не е бъчва. Не знам, не виждах много добре, защото се стъмняваше. Трябваше да измисля някакъв план, с който да спася приятелките си и да победим всички обитатели на кораба ни.

-Накрая ще разберат кой е истинския им враг.-каза единият.

-Ще се постарая да не го дочакат.-след тези думи някой ги извика и те поеха към каютите.

Соната ме забеляза, а аз и направих знак да си мълчи. Момичетата висяха, като ръцете им бяха прикрепени с въжета към стена. Трябваше някак да разрежа тези въжета. Лукава усмивка се появи на лицето ми и Соня сякаш разбра, за какво се бях сетила, понеже направи гримаса. Стига де, имах невероятно точен мерник. 

Огледах се. Призраците тършуваха из кораба. Соната наведе глава, а аз метнах единия от кинжалите си към ръцете и. Той сряза въжетата. Търкулнах бъчвата, или там каквото беше това, надолу, като се надявах да привлече вниманието на мъртвите. Така и стана. През това време аз и Соня вече освобождавахме Даяна и Алекс.

 Изведнъж усетих как цялата изтръпвам. Някой ме беше замерил с нещо,а аз не можах да реагирам. Главата страшно ме болеше и забелязах как от нея се стича кръв. Паднах на земята.

Всичко беше черно. Изведнъж сякаш видях някаква светлина. Опитах да отворя очи. Усетих нечия ръка да стиска моята. Огледах се и разпознах декора на каютата ми. До мен стоеше Емили, която изглеждаше доста притеснена.

-Какво стана?-попитах я.

-Почини си, после ще ти обяснявам.

-Не, Емили, починах си достатъчно. Кажи ми какво стана.-казах и твърдо.

Тя изпъшка и започна да ми обяснява какво се е случило в Подземното царство. След това каза, че Соня, Алекс и Даяна са избили всички призраци. Започнах да съжалявам, че съм припаднала, а не съм присъствала на битката.

Скочих от леглото и отидох към гардероба. Отворих го. Не можах да реша какво да облека, затова погледнах към Емили. Беше с тениска на лагера и къси панталонки. Косата и беше вързана на опашка, освен един кичур. Чакай, от кога тя имаше къс кичур? Погледнах я въпросително.

-Един призрак го отряза. -каза тя и прехапа устна. Беше много привързана към косата си. Кой знае колко тежко и е било.

Извадих една тениска на лагера и едни дънки. Емили излезе да ме чака пред вратата, а аз се преоблякох. Обух си кубинките. Когато излязох тя ми се усмихна и тръгнахме към столовата. 

Всички се бяха събрали. Емили седна до Ник, а аз до Соната. 

-Как си?-попита ме тя.

-Супер. 

Ник се тъпчеше с някакви кексчета,  а останалите ядяха палачинки, пред мен също имаше порция. Само Емили пиеше вода и не изглеждаше като да е хапнала нещо.

-Накъде сега?-попитах аз. 

-Трябва да намерим Еол-каза Емили.

Корабът летеше. Никой от нас не обелваше дума, докато се храни. Всичко щеше да бъде наред, но мен все още ме измъчваха думите на единия призрак: "Накрая ще разберат кой е истинският им враг.".