Новите олимпийци

Даяна

Емили, Ник, Елвира и Джейкъб заминаха. Дано се справят, иначе... Всъщност, не знам какво. Досега не съм вършила подвизи. Какви ги дрънкам, преди няколко дена не знаех коя съм. Но все пак, надявам се да успеят. Аз и Соната останахме на палубата, а Алекс и Би се прибраха в каютите си да си починат.

Не беше особено интересно. Не ни нападаха чудовища. От корабът виждах хълма, на който беше изписано "Холивуд".

Да, беше красиво. Реших, че е време да почета малко. Извадих книгата, която сестра ми, Мила, ми беше дала. Тя е много приятно момиче с кестенява коса и сиви очи. Въпреки че не ме познаваше се държеше с мен много мило.Да се върнем на книгата. В нея бяха изобразени най-величествените сгради, статуи и други, построени от човешка ръка. Текстът към тях беше на старогръцки. Незнайно защо, но го разбирах. Емили ми беше обяснила, че дислекцията и синдромът на дефицит на вниманието са в кръвта ни.

-Хей-обади се момичешки глас. Стреснах се и подскочих. След това се обърнах и видях Соната. Много лъчезарна дъщеря на Аполон. Имаше много хубава руса коса, за която и завиждах, и красиви сини очи. 

-Ъм, здрасти-усмихнах се.

-Съжалявам, да не те прекъснах? Ами аз, съжалявай-обърна се и тръгна на някъде, но се спъна.-Уф, малко съм спъната, извинявай.

-Спокойно, върни се. Нещо станало ли е?-попитах я.

-Ами не, просто ми беше скучно и исках да поговоря с някого. Би спи,а Емили я няма.-лицето и помръкна.

-Те ще успеят, спокойно.-опитах се да я убедя.

-Знам. Заминаха едни от най-силните герои тук. Помня първият път, когато отидохме на подвиг заедно. Всъщност, тогава се запознахме. Емили изглеждаше много смела, въпреки че това беше първият и подвиг. Аз пък бях доста притеснена. Ник също изглеждаше самоуверен. Постоянно се опитваше да ни разведри. Има страшно чувство за хумор. За Би да не говорим. Тя винаги е безстрашна. Освен когато види паяк.-при тази дума настръхнах. Имах фобия от паяци. Ненавиждах ги.-Джейкъб беше душата на компанията. Да, детето на Хадес. -продължи Соната,но аз я прекъснах.

-Соната, може ли да ми разкажеш малко повече за Джейкъб?-попитах.

-Разбира се. И, хей, наричай ме Соня.

С всяка нейна дума Джейкъб започна да ми става все по-симпатичен.

По едно време при нас дойде Би. 

-Хей, време е аз и Алекс да поемем. Даяна, би ли я събудила?-тя ме помоли.

-Разбира се-отвърнах.

Отдалечих се от двете момичета и отидох в каютата на Алекс. Почуках, но никой не отговори. След повторен неуспешен опит, аз връхлетях вътре и скочих на леглото до най-добрата си приятелка.

-Какво по дяволите?-започна да ми крещи тя. -Какво е станало?-погледна ме сериозно.

-Нищо, просто е ред ти и Би да пазите кораба.

Алекс ме погледна ядосано.

-Можеше да ме извикаш нормално.-озъби се тя.

-Знаеш, че нормалното не е в стила ми-ухилих се.

Тя се засмя и ме прегърна. 

-А сега излез, трябва да се оправя.

-Да, права си-изплезих и се-косата ти е като храст-засмях се, а тя ме побутна по рамото.

-Махай се-усмихна се, а аз излязох от каютата и.

Хейй. Искам да се обърна към хората, които четат историята ми, и да ги попитам, дали нещо в нея не им допада, и дали искат да променя нещо. Ако имате някакви предложения, моля обърнете се към мен, защото за мен е важно. А, и още нещо. Бихте ли искали да намаля гледните точки? Да удължа главите? Или да направя случките по-драматични? Как е по-добре според вас: Да пиша по една глава на всяка седмица, или на месец? Бих се радвала, ако споделите мнението си с мен.

P.S. Съжалявам, че се забавих толкова с тази глава, но имах работа.