Новите олимпийци

Джейкъб

Когато се върнахме от Подземното царство веднага си легнах. 

Минаха няколко часа и все още не можех да заспя. Облякох се и излязох на палубата, за да се поразтъпча. Мисля, че беше към 2 сутринта. 

Видях някаква сянка да стои на палубата и се огледах за някакво оръжие, с което да се защитя. Защо не си бях взел меча? Абе, защо да си вземам меча, след като е два сутринта, а аз съм излязъл да се поразтъпча. Сянката помръдна. Ето защо ми трябваше меч.

Приближих се и усетих как някой ме цапва с нещо тежко по главата. Извиках. Сянката се доближи и разпознах Даяна. 

Тя клекна до мен.

-Извиняваай-каза и погледна главата ми.-Ей сега ще ти донеса лед.-след тези думи замина на някъде.

След около 5 минути се върна с торба лед, която постави на главата ми. Аз все още чувствах болката, но малко олекна. 

-Мерси-казах. 

-Виж, наистина съжалявам.. Помислих, че е някой крадец, или че някой ни напада.. Все пак, кой е буден толкова късно?

-Очевидно аз и ти-засмях се.

Тя също се усмихна.

Станах и отидохме да гледаме морето. 

-Кой е там?-попита Никълас, който явно беше дошъл без да го забележим.

-Ние сме, спокойно.-извиках му, а той обясни, че е чул някакъв шум и е помислил, че нападаме кораба.

-Да, ние си помислихме същото-засмях се и му показах цицината на главата си. Той направи гримаса и замина на някъде.

-Е, разкажи нещо за себе си.-каза Даяна, а аз започнах да и обяснявам за не-особено интересния си живот.

След това тя ми разказа за нейния. Говорехме си близо часове, докато останалите не се събудиха. Даяна беше интересен човек. Така де, полубог. 

Оказа се, че тежкото нещо, с което ме е уцелила, има точен мерник между другото, е било някаква книга. Обича да чете, но това е нормално за дете на Атина.

Отидохме на закуска, а там Емили ни разказа какво е сънувала. 

Не ми се вярваше много баща ми да е срещу нас, защото ако беше така щеше да ни убие още в Подземното царство, но както и да е. Всички знаят, че сънищата на полубоговете не са просто сънища. 

След обяда решихме, че при Еол трябва да отидем аз, Ник, Емили и Би. 

Имахме половин час да се оправим и ,понеже аз нямаше какво да си оправям, реших да си легна за малко. Обаче няма да съм аз, ако не се успя. 

-Брат, май не си се наспал добре снощи-започна да се подхилва Ник.

Побутнах го леко, взех една раница, напъхах нектар и малко амброзия и излязох от каютата си. 

Когато отидох всички ме чакаха нетърпеливо.