Когато се качихме на върха, чухме как Хиона и мъжът разговарят.
-Подушвам ги. Близо са. Прекалено близо-каза Хиона
-Знам и аз ги усещам.
Някой побутна камък или изтърва нещо, не знам, но определено привлякохмя вниманието на Хиона и мъжа.
-Ето ги-каза богинята.
-От тях ще станат невероятни златни статуи-засмя се мъжът.
Как не се сетих? Това беше Мидас.
Изведнъж доста духове на бурята дойдоха. Доста ли? Бяха много повече от доста.
-Заемам се с Мидас-извика Елвира.
-За мен е Хиона-ухили се Емили, която изглеждаше по-добре от преди малко. Само леко накуцваше.
-Сигурна ли си?-попита Никълас.
-Абсолютно.-на лицето на Емили се появи усмивка, която не бях виждала досега. Странна и.. леко зловеща.
-За нас остават духовете на бурята. Супер-обади се Джейкъб.
Напданахме, без план, без стратегии. Правехме това, което ни идваше първо наум, това, което носехме в себе си още от малки. Бихме се.
YOU ARE READING
Новите олимпийци
FanfictionНовото поколение, новите герои, новите наследници на Боговете. Те са тук, за да спасят света. За да успеят, те трябва да преминат през много трудности, да приключат стари вражди и да започнат нови. Трябва да се обединят и да победят врага си. Това н...
