Събудих се по-късно от останалите. Докато закусвах разказах на всички за съня си.
-Но аз знам къде се намира Граус. Не много далеч, но не е и близко-обади се Джейкъб.
-Супер-обади се Даяна.
Никълас ми подаде един сандвич с маруля и аз му благодарих.
-Остана само да разгадаем пророчеството и да отидем на планината.-каза Соната.
-Няма да е трудно. Мисля, че лисицата е символ на Земята-коварна, а
орелът е хищен и е символ на небето. Не мога да си обясня какво означава
Преди шеснайстия рожден ден.-отговорих
-Явно някой ще става на шеснайсет.-каза Александра, сякаш беше най-простото нещо на света.
-Има много хора, които ще стават на шеснайсет-обади се Соня.
-Както и да е. Да не го мислим сега.-предложих.
-Хора-каза Джейкъб-ако искате да стигнем до довечера до планината, трябва да тръгваме.
Решихме, че не е нужно всички да заминат. Тръгнахме аз, Елвира, Никълас, Джейкъб и Александра.
Останалите останаха да пазят кораба.
Пътя беше дълъг. А като стигнахме планината просто онемях. Как щяхме да изкачим това чудо? Добре и беше на Елвира, че има дракон.
Започнахме да се качваме по една стръмна пътечка в колона. Първи беше Джейкъб, зад него Александра, аз бях след нея, а Ник беше последен.
Знаех си, знаех си, знаех си. Нямаше начин, какъвто бях карък, да не се спъна поне сто пъти и накрая да не падна. Добре, че беше Ник, да ми помага. Опитах да стана, но усетих силна болка в левия си крак. Супер. Просто перфектно. Отново направих жалък опит да се изправя. Казах опит. Не казах, че съм се изправила. Никълас ми превърза крака и ми даде малко амброзия. Станах и продължих напред, куцукайки. Шибан крак. Мразя го. Забелязах Елвира във въздуха със Зефира и и махнах, в знак, че всичко е наред.
YOU ARE READING
Новите олимпийци
FanfictionНовото поколение, новите герои, новите наследници на Боговете. Те са тук, за да спасят света. За да успеят, те трябва да преминат през много трудности, да приключат стари вражди и да започнат нови. Трябва да се обединят и да победят врага си. Това н...
