Feel. (BG Fanfiction) Book 3

30.

*Джизел*

Нямах особено голямо желание за вечерята, която организираше Джазмин, но също така нямах и избор. Трябваше да я уважа. Особено след като става въпрос за съвеместната ни работа по предстоящата й модна колекция. Ако старото ми аз ме видеше сега щеше да се разкача до небето от щастие, но в момента не можех да се зарадвам. След всички неща, които се стовариха просто нямаше как да се вълнувам истински. Исках просто вечерята да премине нормално и да се прибера, за да спя. Умирах си за истински качествен сън, защото в случаите, когато спях се случваше да сънувам кошмари, свързани с чичо ми. Бях сигурна, че убийството му не е случайно. Имаше нещо гнило. Чък ме подкрепяше и също беше сигурен в това. По-рано днес дори ми каза, че е хванал някаква следа по този въпрос и е наел професионалист, който да се разрови по-надълбоко. Разбира се, не ми сподели подробности засега. Надявах се скоро да узнае какво се е случило и тези кошмари да ме оставят намира.
Огледах се за пореден път пред огледалото и нацупих устни. Не бях особено доволна от резултата, но щеше да свърши работа. Пооправих косата си и огледах още веднъж тоалета си, който се състоеше от розов топ и розови къси панталонки. Не беше прекалено официален, но ставаше. Лекият ми грим подчертаваше красивите линии на лицето ми и прикриваше добре недостикът ми на сън. Излязох от дрешника си и видях Чък в коридора.
-Готова ли си? Тъкмо идвах да те повикам. - усмихна се той. О, слава Богу, че го изпреварих. Последното, което ми трябваше в момента беше да припарва до дрешника ми. Или по-специално до шкафа ми с пижами. Това ми напомни, че рано или късно трябва да му кажа. Коремът ми се сви от напрежение.
-Да. - усмихнах се фалшиво и тръгнахме по стълбите. - Довечера трябва да поговорим.
-Доообре. - отвърна подозрително той. - Не може ли сега? Имаме достатъчно време докато стигнем до къщата на леля ми.
-Не. - поклатих глава. - Важно е.
-Започваш да ме плашиш.
-Ти не се плашиш лесно. - подсмихнах се.
-Когато става въпрос за теб се плаша и още как. - призна той, а нещо стопли сърцето ми.
-Не е лоша новина. - погледнах го в очите и се опитах да го успокоя. Той отпусна раменете си и хвана ръката ми, повеждайки ме към колата, която ни чакаше пред имението. Надявам се да не е лоша новина.

***

-Джизел! Миличка! - приветства ме Джазмин в мига, в който влязохме в просторния й дом. Отвърнах на прегръдката й и се усмихнах насила.
Джазмин Уестмор определено харесваше семплия дизайн. Домът й не беше крещящ и не се отличаваше с почти нищо. Беше заложила на светли и свежи цветове. Мебелите бяха обикновени, а тук там се усещаше и нотка на бохо стил, което много ме изненада, съдейки по крещящите визии на Джаз и като цяло работата й. Къщата отвън също изглеждаше спретнато, но не се отличаваше от останалите в квартала. За сметка на това мястото, в което се намираше къщата й беше спокойна зона с няколко къщички наоколо, които притежаваха огромни дворове. Семпло, но сладко.
-Радвам се да те видя! - казах искрено.
-О, аз също! - възкликна тя. - Моля, запознай се с Тревър. - каза тя, а аз я погледнах с недоумение.
Чак сега забелязах високият мъж, който стои зад нея и се усмихва приветливо. Тревър се съчетаваше идеално с дома, в който се намирахме. Дрехите му бяха семпли, усмивката спокойна, а в сините му очи всъщност искреше уют и гостоприемство.
-Приятно ми е. Джизел. - предтсавих се, а мъжът хвана нежно ръката ми, за да ме поздрави учтиво.
-Тревър Старк или по-известен като приятелят на Джазмин. - пошегува се той. 
-Със сигурност известноста ти не е стигнала до мен, защото иначе щях да знам. - погледнах лошо към Чък и Джаз, защото никой от тях не ме предупреди. Разбира се, чудила съм се дали Джазмин има мъж до себе си, но никога не е ставало въпрос. А Тревър никога не се е появявал в медиите, иначе щях да знам. Все пак следя Джазмин Уестмор от години.
-О, миличка, Тревър се шегува. - подсмихна се Джаз и го перна с ръка по рамото, а той я погледна игриво. На мига разбрах, че този мъж я обожава. Погледът му постоянно я търси. - Не е известен като мой приятел, защото той не обича публичността. Заедно сме от около три години, но няма да го забележиш на нито една снимка с мен.
-Така е. - отбеляза Чък и мина покрай нас, отправяйки се към трапезарията. Тревър го последва. - Освен това чичо Тревър не е особено голям фен на семейството ни. - пошегува се Чарлз и си спечели лек удар по гърба от приятеля на Джизел.
-Млълвай хлапе. - каза с дълбок глас, а Джаз врътна очи.
-Чък го дразни. Тревър мрази да го наричат "чичо" или която и да е друга дума, която ще го накара да се почувства стар. - обясни ми Джазмин докато вървяхме, а аз се подсмихнах.
-Доста умело си го скрила. - пошегувах се.
-Дори не се опитвам. - засмя се Джаз. - По принцип избягвам да говоря за любовния си живот в медиите и Тревър не си пада по публичните изяви и снимки за разлика от мен. Той е много спокоен и семпъл човек. Не обича хаоса и шума. Двамата сме много различни.
-Забелязах. - отвърнах посочвайки пространството около нас. Белите стени и няколкото картини говореха сами за себе си. Вече ми стана ясно защо домът й изглежда по този начин. Джаз отново се изкикоти.
-Това е само защото не си видяла втория етаж. - намигна ми. - В началото имахме разногласия за това как ще изглежда домът ни, но в крайна сметка на мен се падна честта да обзаведа спалните и дрешниците, както и баните горе, а Тревър се погрижи за първия етаж. Домът ни е смахнат, но си е наш и няма как да не ми харесва. Обичам практичността и удобството в стила на Тревър, а той обича моята ексцентричност. - повдигна рамене Джаз ухилена до уши. Личеше си, че е влюбена.
-Толкова е хубаво. - казах искрено. - Никога не си го водила и на семейни събирания. - отбелязах, въпреки че не съм присъствала на много такива. Но Джаз никога не е водила Тревър дори и в дома на Чък.
-Сложно е. - смотолеви Джазмин. - Виж, Чарлз беше прав. Приятелят ми не е особено голям фен на семейството ми. Напълно наясно е с какво се занимават племенниците ми и ги обича въпреки това, но брат ми... - Джаз се нацупи и повдигна рамене. - Той е труден човек.
-Разбирам. - прочистих гърло. Вътрешно си помислих "На мен ли го казваш?".
-Освен това Тревър е зъболекар. Срещнах го в клиниката, в която работи баща ми и двамата се разбират много добре. Но въпреки това той предпочита да стои настрана от този... свят, в който се намират брат ми и синовете му. - обясни отново Джаз.
Кимнах разбираемо, защото сега много от нещата ми се изясниха, но нямах време да й отговоря, защото стигнахме трапезарията, която... каква изненада! се състоеше от изчистени, семпли мебели и голям телевизор с плосък екран. В края имаше и библиотека, която беше странен микс от медицински и модни четива. Усмихнах се. Странно беше, но Джаз и Тревър бяха очарователни. Радвах се за нея. Въпреки това не мога да си представя, ако ми се налагаше да живея с човек с толкова скучен вкус.
-Джазмин! Радвам се да те видя! - поздрави ме майката на Чък и стана, за да ме прегърне.
Усмихнах се и на Малия, която стоеше до Джеръми, а когато погледът ми попадна на Джъстин замръзнах. Как е възможно кафявите очи да излъчват такава жестокост и студенина? За съжаление знаех как. Чък притежаваше същия чифт кафяви очи, които можеха да прережат и стъкло, когато се ядоса.