Feel. (BG Fanfiction) Book 3

25.

*Джизел*

Не исках да се събуждам. Беше прекалено рано, а прегръдките на Чък бяха много удобни. За съжаление, именно той ме будеше. Намръщих се и отворих очи бавно. Чух го как се кикоти до мен. Ако не бях ядосана, че нарушава съня ми щях да си помисля, че това е сладко. Погледнах го с присвити очи. Струва ли ми се или той лежи в леглото до мен с бежова риза и черни къси панталони?
-Ще закъснеем. - каза ми и ме целуна.
-Да закъснеем? За къде? Събота е, по дяволите! - напомних му и понечих да се завия през глава с мекото одеяло, но той беше бърз и го измъкна от ръцете ми.
-Ставай да се приготвиш. След малко заминаваме. - продължи да настоява той с усмивка.
-Да се приготвя за къде? Колко е часът всъщност? - огледах се и забелязах, че навън дори още слънцето не е изгряло. Зачудих се какво му става на този човек.
-Четири и половина сутринта. - повдигна рамене Чарлз сякаш е нещо нормално да се събудиш толкова рано. - Полетът ни е от шест, така че побързай. Приготви си багаж. Заминаваме за уикенда. - каза спокойно, когато вече беше убеден, че съм будна. Облегна на таблата на леглото, поставяйки ръце зад главата си.
-Това някаква шега ли е? - попитах го и се изправих в седнало положение в леглото. Отново огледах стаята. Видях черният му кожен сак в края на голямото легло. - Добре, очевидно не се шегуваш. - кимнах. - Но къде отиваме? Свързано с работата ти ли е? Нещо случило ли се е?
-Джия, задаваш прекалено много въпроси. - въздъхна той. - По-добре се размърдай, защото ако закъснеем ще напляскам това прекрасно задниче.
-Господи! - ахнах и завъртях очи.
Изправих се от леглото и се запътих към банята. През изминалите седмици бях преместила козметиката си в банята на Чък. Той не беше особено доволен от това. Навсякъде откриваше тампони за грим, кремове за лице, тоник, мицеларна вода и куп други неща, които съм сигурна, че до този момент са му били безизвестни. Но не може да се оплаква. Веднъж го хванах да си слага от серумът ми с витамин Ц. Беше много забавно... за мен. Той мрази да му го напомням.
-Не те съветвам да ми въртиш очи. - чух гласа му, когато вече бях в банята и се подсмихнах на заканата му. Понякога беше невъзможен.

***

-Закъсняхме. - отбеляза Чък, докато паркираше една от бързите си коли на паркинга на летището.
-Какви ги говориш? Точно навреме сме. - засмях се. - И ще ми кажеш ли най-накрая къде отиваме?
-Изненада е. - каза той, докато вадеше сака си и моят малък куфар от багажника.
-Що за изненада се организира в последния момент? Снощи не каза нищо за това спонтанно пътуване.
-Бебче, моля те. - метна сака на рамото си и сложи слънчевите очила на носа си. Защо трябваше да е толкова секси?! - Всичко е възможно, когато имаш връзки, пари и частен самолет.
-Ще летим с частния самолет? - попитах учудена, докато насмогвах на дългите му крачки. Беше по-висок от мен и трудно го настигах.
Чък не каза нищо повече, докато вървяхме към терминала. Бързо провериха паспортите ни и се отправихме към частния самолет на семейство Бийбър. Огледах се, но нищо не ми се стори необичайно. Очаквах да видя семейството му, приятелите му или поне Джеръми и Малия, но не. Бяхме само ние. Качихме се в самолета, закопчахме коланите си и след минути бяхме във въздуха, пътувайки за Бог знае къде. Стюардесата се появи и ни наля по чаша бяло вино, а на масата пред нас постави всякакъв вид плодове. Страхувах се, че това няма да ми е достатъчно. Изпитвах огромен глад тази сутрин, което беше странно, защото снощи се нахраних добре. Взех си парче ананас и се загледах в Чарлз, докато си похапвах. Той също ме наблюдаваше и се подсмихваше.
-Няма да ми кажеш, нали? - повдигнах вежда, а той се замисли, но след това поклати глава отрицателно.
След като приключих с ананаса, се захванах с ягодите. Бяха ужасно вкусни. Телефонът на Чък звънна и му се наложи да отмести погледа си от мен, за което до някъде се радвах. Едва ли съм най-приятната гледка, когато се тъпча с храна като невидяла. Той се намръщи срещу телефона си и не отговори на обаждането.
-Всичко наред ли е? - попитах. - Защо не се обади?
-Този уикенд си е само за нас. - поклати глава той и прибра телефона си. Почти зяпнах с уста. - Беше права снощи. Трябва да отделя повече време на нас, а не постоянно да мисля за работата и заобикалящите ни проблеми.
-Чък! - почти извиках. Пеперуди запърхаха в стомаха ми. - Ти наистина правиш това за мен... тоест за нас? - попитах невярващо, а той кимна с усмивка. - Н-но не е нужно да се изолираш напълно от познатите ти. Ако е нещо важно вдигни. Не искам нещо в Ню Йорк да се прецака, докато те няма или...
-Джия не мисли за това. Погрижил съм се за всичко. - засмя се той на моята паника. Взех едно грозде от чепката в ръцете ми и го замерих. Естествено това е Чарлз Бийбър и веднага го улови с устата си, хапвайки го нагло пред мен.
-После не бил романтичен. - измърморих и погледнах през прозореца с усмивка. Гледката от тук беше наистина красива.