20.

559 30 10
                                    


Първите слънчеви лъчи досадно влизаха през прозореца и огряха лицето ми. Намръщих се и се обърнах на другата страна, където знаех, че е Чък. Без да се колебая се сгуших повече в него. Той се размърда и изпъшка. Усетих как затегна хватката си около мен.
-Главата ми ще се пръсне. - измърмори Чарлз до мен, а аз се подсмихнах на думите му, понеже знаех, че ще стане така.
-Това е така, защото си пил прекалено много снощи и то в компанията на прекрасната Сесилия. - обясних, а сега той се засмя тихо без да отваря очи.
-Не ревнувай. Бих предпочел твоята компания, но ти беше заета.
-Намерил си ми добра заместничка значи. - кимнах по-скоро на себе си, а той отвори очи и се намръщи.
-Не ставай смешна. Сесилия е... Не ми пука за нея. - отбеляза, а аз го погледнах и изучавах намръщеното му лице.
Беше красив сутрин. Косата му стърчеше във всички посоки, гласа му беше дрезгав и макар да беше сключил веждите си сърдито, изглеждаше много сладък. Прогоних тези мисли от ума си, когато осъзнах, че се захласвам по него.
-На теб не ти пука за никого. Твърдеше, че не ти пука и за мен пред брат ти. Помниш ли? - повдигнах вежди, а той въздъхна отчаяно и легна обратно на леглото, покривайки лицето си с ръце. - Не ти държа сметка и не ревнувам. Можеш да правиш каквото си искаш със Сесилия или която и да е друга от прислужниците ти. - добавих недоволно.
-Самия факт, че мислиш за това говори, че ревнуваш. И то доста. - отвърна Чък, а аз го погледнах намръщено. - Но наистина нямаш основание да го правиш. Мисля, че е ясно, че не мога да си те избия от главата. Ти си тази, която се прави, че няма нищо между нас, а аз знам, че и ти имаш чувства към мен.
След думите му не знаех какво да кажа. Премахнах завивката от себе си и станах от леглото. Осъзнах, че съм спала с потника си от вчера, но полата липсваше. Намерих я в края на леглото и веднага я нахлузих. Не, че имаше какво да крия от Чък. Виждал ме е доста често по бикини. Дори и без.
-Какво става? - попита той разочаровано, а аз пооправих косата си и го погледнах.
-Отивам за хапче. Главата те боли, нали? - отговорих, а той кимна колебливо.
Преди да успее да каже каквото и да е повече напуснах стаята. Отдъхнах си, когато вече бях в широкия коридор и не виждах прекрасното му лице пред очите си. Нямах нужда да слушам повече от милите думи, които говореше. Все пак не знаех дали са истина или не. А и дори да бяха истина и за него да не съществуваше друга освен мен, не знаех какво точно чувствам аз. Да, харесвам го. Само като го видя ми се подкосяват краката. Пука ми за него, но не мога да преглътна това, което ми стори. От една страна дните ми минаваха бързо и не беше чак толкова зле, защото бях далеч от отвратителното ми семейство и ужасният ми доведен брат. Но от друга страна не можех просто така да простя на Чък, че ме излъга и ме използва, за да се добере лесно до наследството от чичо ми. Разтърсих глава несъзнателно, за да прогоня и тези мисли от ума си. Сутринта ми не започна точно, както очаквах. Да се събудя до Чък беше прекрасно, но посоката, в която отиваше разговорът ни не ми харесваше. Не обичах да говоря за чувствата, които изпитвам към него. Не исках да ме вижда слаба отново и да се възползва от това. Много често мъже са ме използвали, както и аз тях, но това което имах с Чък беше специално за мен. Явно за него е било просто игране на някаква роля, въпреки, че той твърди обратното. Все пак, ако го беше грижа за мен наистина той нямаше да постъпи така. Нямаше да ме излъже или отвлече. Мамка му! Живота ми е толкова объркан и шантав. Сякаш се намирах в някакъв ужасен филм.
-Грета! - почти извиках, когато видях познато лице пред себе си.
Повечето прислужници в имението на Чък вече ми бяха познати, но Грета беше тази, която ме настани и приветства тук. Тя беше най-милата от всички и винаги се грижеше всичко в къщата да е изрядно. Наистина я харесвах. Нямаше нищо общо с личната ми прислужница Ава, която имах у дома в Лондон.
-Имате ли нужда от нещо? - усмихна ми се Грета и аз я последвах в голямата кухня, където се намираха още хора от персонала на Чарлз. Повечето ме погледнаха, а аз се намръщих, защото никак не се бях оправила и със сигурност не изглеждах добре. Дори носих измачканите си дрехи от вчера.
-Чък има главоболие. Питах се къде мога да намеря хапче за...
-О, разбира се. Ето там. - закима Грета и ми посочи някакъв шкаф. - Предполагам господин Бийбър няма да слезе за закуска, ако не се чувства добре. Ще му занеса храната в стаята. - добави, а аз кимнах.
Доближих се до шкафа, където явно се намираха лекарствата и намерих, каквото ми трябваше. Шкафът беше прекалено висок за мен и ми се наложи да се надигна на пръсти, за да го затворя. Когато бях готова да тръгна усетих как някой се блъсна в мен и погледнах недоволно към човека пред себе си.
-Внимавай къде се вреш! - чу се недоволният глас на червенокосото момиче, което винаги ме гледаше с намръщена физиономия.
Сесилия дори не се опитваше да крие това, че не ме харесва. Показваше ми го винаги. Човек и от разстояние може да забележи, че тя точи лиги по Чарлз и прави всичко възможно, за да е покрай него. Твърде жалко, защото той наистина изглежда незаинтересован от нея.
-А ти внимавай с тона, с който ми говориш. - не й останах длъжна аз и скръстих ръце пред гърдите си.
-И защо? Не си ми шеф. Само спиш с него. Така че се успокой. - отвърна остро Сесилия и аз автоматично се намръщих.
Разбира се, кучката се постара да го каже на достатъчно висок глас и всички служители, които се намираха в огромната кухня и закусваха, се обърнаха към мен. По дяволите! Сякаш изобщо ги засягаше дали спа с Чък или не. Сигурна съм, че някои от охраните му дори са наясно с истинската причина аз да съм тук.
-Не, че ти влиза в работата, но имам други занимания от това да стоя и да чакам Чък да ме пусне под чаршафите си за разлика от теб. - отвърнах и сега доста от персонала в стаята погледна към нея. Усмихнах се злобно. - Аз не съм уличница.
В следващия момент лицето на Сесилия стана червено като косата й. В продължение на няколко секунди тя не знаеше как да ми отвърне. Все пак нещата, които казах си бяха самата истина. Преди да успея да реагирам тя се направи, че залита и цялата кана с ледена вода, която носеше се изсипа върху мен. Е, сега поне съм сигурна, че съм си взела душ сутринта. Погледнах я и се усмихнах фалшиво.
-Колко детиснко! - казах и я подминах, а няколко души се изсмяха.
Нямах представа дали се смееха на мен или на нея, но не ме вълнуваше. Едва ли щях да запомня имената на някои от тях така или иначе.
-Г-госпожице Перес... - започна Грета, когато се приближих до нея и ми подаде някаква кърпа.
-Няма нужда, Грета, благодаря ти. - кимнах и взех таблата със закуската на Чък. - Срещала съм и по-злобни кучки. Не е нещо ново. - добавих преди да изляза от кухнята.
Качих се обратно на горния етаж и се запътих към стаята на Чък. Бях все така мокра, но не беше нещо, с което да не мога да се справя.. Сесилия направи жалък опит да ме злепостави пред всички онези хора, но мен не това ме интересуваше. Дразнеше ме факта, че се опитва да проявява собственост към Чък. Мразех я, защото е била с него снощи. Мразех я и за това, че е спала с него някога и ме дразнеше , че тя все още има надежда да бъде с него отново. Усетих как се ядосвам на тези мисли. Да си представя Чарлз с друга ме влудяваше. Не разбирах защо. По принцип не би трябвало да ме интересува. Не би трябвало да се дразня от факта, че той е спал с нея някога и тя все още точи лиги по него. Истината беше, обаче, че изпитвах ревност, макар и да не ми се искаше. Ревнувах го и нямаше смисъл да крия това пред себе си. Дори той самият виждаше това, но нямаше начин да го призная пред него. Стигнах до вратата на стаята му и влязох. Не останах учудена, когато заварих Чък седнал в леглото си и с телефон в ръка. Този човек провеждаше повече разговори на ден, отколкото аз за цял месец! Това само показваше колко важна и трудна е работата му, но дори не исках да си представя за какво точно става въпрос. Вече знаех, че той, баща му и брат му не са от най-добрите хора на този свят и това ми беше достатъчно, за да не задълбавам темата. Дори ме плашеше факта, че чичо ми някога е имал нещо общо с тези хора.
Приближих се до леглото му и оставих таблата с храната близо до него. Чък беше заровил ръка в косата си, но когато усети присъствието ми ме погледна. Погледа му обходи цялото ми тяло и бързо прекрати разговора си.
-Какво те е сполетяло? - попита учудено и след това се изсмя, защото вероятно изглеждах нелепо с тези мокри дрехи.
-Сесилия. - повдигнах рамене, а той изглеждаше още по-объркан.
-Сесилия? Но тя... Какво?
-Може и да съм я нарекла уличница пред целия ти персонал там долу и тя да се е ядосала. - смотолевих и повдигнах рамене. - Обаче държа да отбележа, че тя започна!
-Ти как... Защо си я нарекла така?
-Великият Чък Бийбър явно е останал без думи. - отбелязах и се засмях. След това му подадох хапчето и той го взе без да отделя поглед от моя.
-Ти винаги ме оставяш без думи. Правиш това, което най-малко очаквам от теб. Събуждам се и не знам с какво ще ме изненадаш. - отвърна, но телефонът му отново започна да звъни и той изруга.
-Какво има? - попитах колебливо, когато видях, че е доста недоволен от звъненето на телефона.
Не знаех дали е правилно да питам или не. Може би си имаше някакви граници, които трябваше да спазвам, но истината е, че ме беше грижа за него самия, а не за това кой го търси. Виждах, че напоследък е неспокоен и нещо се случваше, но нямах представа какво и не знаех как мога да му помогна. Чък ме погледна и се поколеба преди да ми отговори.
-Един от клиентите ни ми лази по нервите. Хубаво би било да го задържа, защото прави огромни поръчки понякога, но както вече знаеш, докато ме е нямало брат ми е прецакал нещата достатъчно. Сега този нещастник изявява претенции, които не ми се нравят особено. - обясни Чарлз, а аз кимнах.
-Не разбирам нищо от бизнеса ти, но доколкото те познавам не си човек, който прави компромиси с каквото и да е, така че настоявай за своите условия. Сигурна съм, че ще приеме рано или късно. Няма човек, който да може да откаже на Чарлз Бийбър. - засмях се, а той хвана ръката ми и ме притегли към себе си. Осъзнах се на време и не паднах в скута му, но въпреки това се надвесих достатъчно, за да усетя дъха му по лицето си.
-Всъщност има едно момиче, което ми отказва и не разбирам защо. - каза той, а аз го погледнах и се усмихнах.
-Това момиче нямаше да ти откаже снощи, но ти пропусна шанса си. Предполагам е било за добро. - направих се на остроумна, а той присви очи към мен.
-Разбира се. Само дето не говоря за секса, който е наистина страхотен с нея. - каза и почти отърка устните си в моите. - Става дума за това, че тя отказва да има връзка с мен.
-Но пък има толкова други, които биха се навили с удоволствие.
-Другите не са ми интересни. - отвърна веднага Чък и ме целуна за кратко. - Искам една определена.
-Значи ще трябва да се постараеш повече. - казах му и се отдръпнах, а той въздъхна.
-Знаеш, че не съм най-големият романтик.
-Имам съмнения относно това. - повдигнах рамене и се подсмихнах, защото се сетих за учуденият поглед на леля му, когато се оказа, че е пазил моя стара рисунка. - Сега ме извини, но отивам да си взема истински душ. - добавих и посочих мокрите си дрехи.
-Най-добре започни от сега се приготвяш за довечера. - каза Чък, а аз повдигнах вежди.
-Довечера?
-Отивам в един от клубовете на баща ми, за да оправя бъркотията, която Джеръми е забъркал. Ти ще ме придружиш, разбира се. - обясни той и аз си спомних, че Малия също ми беше казала нещо за някакъв клуб, но тогава не й обърнах внимание.
-Ами, ако не искам? - попитах учудено. Никога до сега не бях посещавала американски клуб. Обичах дискотеките и купоните, но това беше различно.
-Ще те накарам да искаш. - отбеляза. - Би било смешно мъж като мен да е без дама. - посочи се и се усмихна самодоволно. Наведох се и той си помисли, че ще го целуна, но аз просто взех една от кифличките в таблата на леглото му. - Ей! - погледна ме недоволно, когато захапах кифличката и се отдалечих от леглото му.
-Дамата, с която си се забъркал ще те подлуди, Бийбър.
-Без съмнение. - измърмори, а аз напуснах стаята му с наперена походка.


Искам да ви се извиня за това, че качвам толкова рядко и ви се налага да чакате ужасно много за нова глава, но за момента просто нямам какво да направя. Пиша и качвам, когато мога. Също съжалявам, ако тази част ви се е сторила скучна. Ще опитам да се реванширам със следващата. <3 Благодаря на всички, които гласуват и коментират! За в бъдеще съм планирала да има и нови истории, които да са си с Джъстин, но това ще се случи, когато имам повече свободно време. За сега ще продължавам да работя по тази история. <3 До скоро! <3 

Feel. (BG Fanfiction) Book 3Where stories live. Discover now