Feel. (BG Fanfiction) Book 3

28.

*Чарлз*

Намирах се в най-голямата заседателна зала в сградата ни. Пръстите ме сърбяха да взема пистолета, скрит под дрехите ми, но се въздържах. Не беше желателно да правя такива сцени тук. Повечето хора в тази фирма нямаха представа с какво наистина се занимавам. Поех си въздух, когато видях Клоуи да влиза наперено през вратите на залата. Двамата гиганти, които бяха с мен, затвориха вратата след нея и тя ме погледна с изненада. По дяволите! Наистина исках да грабна оръжието още сега. Ако се наложеше нямаше да се поколебая преди да я убия.
-Защо ме повика, Чък? - попита с мазния си глас и самодоволна усмивка, приближавайки се към мен.
-Според теб? - повдигнах вежди.
-Може да си размислил за нашите отношения. - измърка Клоуи и постави ръцете си върху корема ми, плъзвайки ги надолу. Гадеше ми се от сладникавия й парфюм. Преди да стигне твърде далеч, стиснах китките й и я погледнах с присвити очи.
-Ще ти се. - подмиснах се злобно. Издърпах един от столовете до нас. - Сядай.
-Какво? - погледна ме с глупавия си поглед.
-Не задавай въпроси. - намигнах й, а точно в този момент влезе другият гост, който очаквах.
Клоуи погледна към вратата с изненада. Пол Холдън изглеждаше ужасно. Вероятно се дължеше на факта, че последните няколко дни Блейк се посвети на това да срине акциите на малката му компания. Моето момче се справи много добре, както винаги и всичко си личеше по скапания вид на Пол. Мъжът беше с побеляла коса, тъмни кръгове под очите, причинени от недоспиване, а дрехите му със сигурност бяха виждали и по-добри дни. Пол беше дребен и леко закръглен. Погледнах между него и дъщеря му и все пак успях да видя лека прилика помежду им. И двамата изглеждаха жалко.
-Искали сте да ме видите, господин Бийбър. - каза Пол внимателно и пристъпи към голямата маса в залата. След това забеляза дъщеря си и повдигна вежди.
-Татко? - попита учудено Клоуи. Преглътна тежко и насочи погледа си към мен. За малоумно същество започваше да схваща доста бързо. Картинката се подреждаше в ума й.
-Моля, заповядайте. - поканих го да седне с ехидна усмивка. Мъжът изглеждаше притеснен, но все пак се настани до дъщеря си.
Взех лаптопа си и го насочих към тях, за да гледат внимателно това, което щях да им покажа. Пуснах видеото, а очите на Клоуи се разшириха.
-Чък какво правиш? - извика тя.
Изправи се и спря видеото на пауза. Това ме подразни. Действах бързо и с едно движение от моя страна тя отново стоеше на стола с лице към екрана.
-Ей! Какво си позволяваш да правиш с дъщеря ми?! - извика срещу мен Пол, а аз се засмях и опрях дулото на пистолета си в главата му.
-Млъквай, иначе компанията ти няма да е единственото нещо, което ще загубиш. - казах яростно.
-Компанията ми? - попита той.
-Сигурно си забелязал, че акциите ти паднаха под дъното, Пол. И повярвай ми, ще бъдеш късметлия, ако успееш да се отървеш само с фалита си. - отвърнах. - Защото тази никаквица тук ти е подписала смъртната присъда.
-Това са глупости, Чък. Не съм направила нищо! - продължи да упорства Клоуи.
-Млъкни, Клоуи! - обади се баща й и тя затвори проклетата си уста.
Пуснах видеото и го изгледахме в мълчание. Гърдите ме стягаха да гледам всичко това отново. Това бяха всички изрязани моменти от видео наблюдението в клуба. Първо се виждаше как Клоуи разговаря с Итън и дори му побутва малко пари. Двамата се смееха един срещу друг, а след това потанцуваха. В края се виждаше и Джия, която се запъти към тоалетните. Итън я проследи, а след това я притисна към стената и се отърка в нея. Видях сълзите на очите й. Стиснах зъби от яд. Когато бях сигурен, че са изгледали всичко, спрях видеото.
-Кое е това момиче? - попита Пол, объркан.
-Кажи му, Клоуи.
-Т-това е Джизел. - отвърна тя, а аз извадих втори пистолет и го опрях и в нейната глава. Тя се разтресе и се разрева.
-Грешен отговор. Опитай отново.
-Т-това е п-приятелката на Чък. - поправи се тя.
-Точно така. - отвърнах. - Би ли ми казала, защо си платила на този идиот да налети на приятелката ми?! - креснах, а тя потрепери.
-А-аз не съм. Чък! От къде имаш тези записи? - попита, а аз се подсмихнах.
-От другия идиот, на когото си платила, за да ги изтрие от камерите. Искаше ти се да не заподозра нищо. - отвърнах. - И двамата вече не са сред живите. Съжалявам, господин Холанд, но ще трябва да си търсите нов компютърен експрет.
-Господи! - промърмори притеснено възрастният мъж.
-Отговори на въпроса ми, Клоуи. Защо го направи? - настоях, а тя продължаваше да трепери.
-С-съжалявам, Чък. - каза. - Не мислех, че Итън ще стигне толкова далеч. Исках само да я сплаши и да се позабавлява с нея. А-аз ревнувах. Просто не разбирам какво виждаш в нея и защо заряза мен. - призна тя, а аз поклатих глава.
-Да се позабавлява с нея?! - изплюх. - Забавно ли ти е сега на теб, кучко? - попитах, а тя клатеше глава отрицателно. - Набий си го в главата! С теб нямахме връзка. Чуках те. Това е. Нямаш никакво право да се месиш в живота ми. Още по-малко да вредиш на Джия!
-Д-да. - отвърна тя засрамено. Унижението за нея беше голямо, защото баща й присъстваше на тази среща.
-Не искам да имаш нищо повече нито с мен, нито с приятелката ми. Не искам да дишаш покрай нея, не искам да минаваш покрай нея, не искам да я поздравяваш или поглеждаш. Ясно ли е? Тя не съществува за теб повече!
-Д-да. - кимна Клоуи, а аз насочих вниманието си към баща й.
-Ще те оставя да живееш и да запазиш малката си фирма. Прави каквото искаш с нея. Това, че те оставам без пукнат долар ще ти е достатъчно наказание. - казах. - Нямаш вина за глупавите действия на дъщеря си.
-Благодаря Ви, господин Бийбър. - отвърна той.
-Така и трябва. Не всеки ден съм в толкова добро настроение. - казах и свалих оръжието си. - Разкарайте го!
Хората ми буквално хванаха Пол Холанд и след секунда той вече не се намираше в залата. Той се страхуваше толкова много, че не посмя да каже и дума повече.
-Слушай ме внимателно. - завъртях стола на Клоуи към мен и я погледнах в очите. Гримът й се беше размазал и изглеждаше ужасно. - Това не са някакви игрички. Сериозен съм. Забравяш за Джизел и за мен. Ако разбера, че си си позволила дори да изговориш името й, кълна се ще те убия. - казах бавно и ясно, а тя кимна. - Ще те пусна от тук, ще излезеш сякаш нищо не се е случило и вече ще сме напълно непознати.
-Ясно. - каза тя. - Н-но Чък... Т-ти т-трябва да знаеш нещо. - заекваше тя, а аз повдигнах веждите си любопитно. - А-аз не съм единствената замесена в т-това.
-Какво, по дяволите? - извиках. - Клоуи, ако това е една от поредните ти глупости...
-Н-не, не лъжа. - отвърна. - С мен се свърза непознат номер. И-искаше да знае някои неща за Джизел и теб.
-Какви неща? - изръмжах срещу нея.
-Къде живее тя, с кого е, телефонният ти номер... - започна да обяснява тя, а аз не можех да повярвам какво ми казва.
-И нямаш представа кой те е питал?
-Н-не.
-Даде ли му всичката тази информация?
-Д-да. - изхлипа тя.
-Мамка му! - изкрещях и блъснах с ръце върху масата до нас. - Ти си толкова тъпа!
-Знам, съжалявам. - подсмръкна Клоуи. - Случи се отдавна. От тогава не съм имала контакт с този номер. Така и не разбрах кой е. Той ми даде идеята за шегата с Джизел. Тогава много исках да й отмъстя за това, че тя те имаше, а аз не. Не помислих преди да го направя. Съжалявам!
-Спри да се извиняваш. - казах срещу лицето й. - Подай ми телефона си и се разкарай от погледа ми.
-Телефона ми? - попита учудено.
-Действай преди да съм размислил. Много лесно може да приключим още тук и сега и пак ще взема скапания ти телефон.
-Д-добре. - тя кимна и ми подаде мобилния си.
Прибрах устройството в задния си джоб. Прибрах и пистолета си. Отидох до един шкаф и извадих пакет с мокри кърпи и го метнах към нея. Не исках никой от хората навън да заподозре, че тази е циврила във фирмата ми. Хората щяха да задават въпроси, а нямах нужда от подобно внимание в момента.
-Почисти лицето си и изчезвай. - наредих й. - И ако искаш да живееш запомни, че с теб вече нямаме нищо общо.