Feel. (BG Fanfiction) Book 3

19.

-Чък... не мога да повярвам, че си запазил модела ми. Та аз го изхвърлих! И как ти хрумна да го дадеш на Джазмин Уестмор?! Ти да не откачи? - изправих се и започнах да ръкомахам срещу него, а той ме гледаше със забавление в очите си.
-Успокой се. Леля ми го хареса. - отбеляза, а аз повдигнах вежди.
-Да. Вярно. Леля ти. Кога смяташе да ми кажеш за това? - попитах и поклатих глава, а той повдигна рамене.
-Не е ставало въпрос.
-И какъв беше този глупав сценарий пред нея? Че сме се влюбили в Лондон, че имаме връзка? Нищо от това не е вярно! - казах му, а той врътна очи.
-О, а какво трябваше да й кажа? Че съм те отвлякъл заради някакви бизнес отношения на баща ми с покойния ти чичо? - попита и аз се нацупих. - Виж, тя няма представа за случилото се и е по-добре да си остане така. Баща ми я държи на страна от такива неща и не те съветвам да разваляш това. А и много по-лесният вариант беше просто да й кажа, че с теб сме двойка. Сега тя е щастлива и не е подозрителна. Всички печелят.
-Да я излъжеш! - поправих го. - Какво се очаква да й кажа сега? Тя явно е много любопитна и наистина ти повярва. Ами ако се интересува от семейството ми или от това как сме се срещнали? Ако задава въпроси за измислената ни връзка? А-аз не умея да лъжа. Какво ще правя Чък?! - започнах да обикалям в кръг и да размишлявам на глас. Накрая го погледнах, а той естествено изглеждаше така сякаш се забавлява на притеснението ми.
-Ще се справиш. Освен това Малия и майка ми ще са с вас, така че вниманието й няма да е насочено постоянно към теб. - кимна той и се приближи до мен. Хвана раменете ми и ме накара да го погледна. - Просто й кажи истината, но пропусни частта с отвличането.
-Както и частта с това, че ние не сме заедно. - уточних, но когато той не каза нищо въздъхнах и се отпуснах. Можех да се справя. Дори Джазмин да ме питаше нещо по-лично нямам проблем да й отговоря, тъй като в живота ми не се случва нищо вълнуващо, ако не броим отвличането ми. - Благодаря ти, че си запазил рисунката ми и че я даде на леля си. Истината е, че означава много за мен. Една от мечтите ми беше един ден да срещна прочутата дизайнерка Джазмин Уестмор. Разбира се, не в такива обстоятелства, но все пак. - казах сериозно, а Чък се подсмихна.
Загледах се в усмивката му и усетих ужасните пеперуди в стомаха си. Ужас! Не исках да го харесвам. Не исках да чувствам към него каквото и да е. Но жеста, който направи към мен наистина ме трогна. Може би, защото не съм свикнала мъжете да правят мили жестове към мен по принцип. Това ме накара да се запитам... защо? Защо той е запазил модела, който изхвърлих? Защо го даде на леля си? Защо се държи толкова мило при положение, че всъщност е пълен задник ?
-Наистина смятам, че имаш талант. Някои от нещата, които казах пред леля си не бяха съвсем лъжа. - отвърна и ме погледна с мило изражение, което накара сърцето ми да затупти по-силно.
Какво се случваше? Защо нещо толкова малко ме караше да гледам на него с други очи? По дяволите! Говорим за Чарлз! Той е гадняр, той те отвлече и те излъга, глупачке!
Задържахме погледите си доста дълго време без да се отделяме един от друг. Ръцете му все още бяха на раменете ми, но той бавно ги спусна по-надолу. Допирът му определено ми липсваше, а когато беше толкова близо до мен бе почти невъзможно да се контролирам. Усетих как той скъси разстоянието между нас като се наведе леко и затворих очи.
-Чък. - прошепнах като се опитах да го предупредя да спре, но дори аз самата осъзнавах, че не искам да спира. Когато беше достатъчно близо потърка прекрасните си устни в моите, а аз леко простенах, защото нямах търпение да ги усетя притиснати в моите. Усещах аромата му навсякъде около мен. Всичко беше загубило смисъл в този момент. Съществувахме само аз, Чък и предстоящата ни целувка. В ума ми изплуваха спомени от пътите, в които беше разбивал устните си в моите. Знаех колко настоятелно и понякога грубо умее да се целува, но когато беше нежен също много ми харесваше.
-О! - чу се изненаданият глас на леля му зад мен и светкавично се отдръпнах от Чарлз. Сякаш ме бяха хванали да върша нещо нередно. До някъде си беше така. Опомних се. Целувките с него не са добра идея! - Съжалявам, че ви прекъснах. - добави извинително Джазмин и явно й стана неудобно.
-Няма проблем. Точно на време. - отвърнах, докато все още гледах Чарлз, а той ми прати обърканият си поглед. Сигурно ме мислеше за откачена. До преди секунда бях готова да го целуна, но сега отново му се дърпах. - Тръгваме ли? - усмихнах се фалшиво към Джазмин, а тя закима.
Бях готова да се отдалеча от Чък още повече, но той хвана ръката ми и ме спря.
-Забрави това. - каза тихо и набута нещо в ръката ми. Погледнах и видях някаква карта.
-Изключено. - казах тихо, а той ме погледна лошо. След това ме придърпа в прегръдка и залепи устните си до ухото ми. Усетих как вдиша от аромата ми.
-Сметките ти са замразени, така че не спори с мен и вземи шибаната карта. - прошепна в ухото ми, а след това се отдръпна и целуна бузата ми. - До после, скъпа.
-Толкова сте сладки! - възкликна Джазмин, напомняйки за присъствието си.
Хвърлих яден поглед на Чарлз и се отдалечих от него. Стиснах картата в ръка и се усмихнах на Джазмин.
-Взимам чантата си и тръгваме. - казах и по най-бързия начин се качих в стаята си.