Feel. (BG Fanfiction) Book 3

21.

Времето през този ден наистина летеше неусетно. Взех си душ и Чък не напусна мислите ми дори за миг. Размишлявах много за ситуацията, в която се намираме и в крайна сметка не стигнах до никакво решение. Исках да му дам шанс, наистина го исках, но се страхувах много. Страхувах се да не бъда наранена. Той вече ме излъга веднъж и то за нещо доста сериозно. Какво му пречеше да го стори отново? Нямах съмнения относно чувствата му към мен. Забелязвах как ме наблюдава тайно, а и жестовете, които направи към мен бяха много мили. Освен това от както сме тук виждах друга негова страна. Виждах го как избухва, когато се ядосва и колко неконтролируем може да бъде, но виждах и една нова, нежна негова страна. Отнасяше се с любов към майка си и леля си, уважаваше баща си и макар да не го признаваше аз виждах, че е готов на всичко за брат си. Всъщност Чарлз беше израснал в едно доста сплотено семейство и колкото и студен да изглеждаше, той знаеше как да обича. Но бях ли готова да му повярвам истински и да му се отдам? Не бях сигурна.
Отделих целия ден за себе си. Когато излязох от душа дори не се постарах да изсуша косата си веднага. Стоях по хавлия в стаята си и рисувах нови модели, които ми дойдоха да ум. Днес бях в настроение и от доста време насам почувствах вдъхновение. С Чък не се засякохме през остатъка от деня. Предполагам той беше зает с работата си. Не мислих за нищо, защото имах нужда от почивка.
Усетих, че е станало доста късно едва, когато Грета ми донесе вечерята в стаята. Попитах я къде е Чък, но тя ми отвърна само, че е бил доста напрегнат и Джеръми е дошъл да подготвят някакъв план. Предполагам ставаше въпрос за тази вечер. Надявах се, че няма нещо, за което да се тревожа. Имах доверие на Чарлз. По някаква странна за мен причина ме караше да се чувствам в безопасност, въпреки че той е главната причина да съм тук, а не при семейството си. Или по-скоро подобието на семейство, което имах. Това ме накара да се замисля дали изобщо някой наистина ме търси и дали се интересуват за мен или са повярвали на лъжата, измислена от Чък. Предполагам дори да ме търсят след време ще е защото се нуждаят от парите, които наследих, а не, защото се интересуват от мен. Въздъхнах, докато се храних и избутах приборите настрана. Изведнъж загубих всякакъв апетит. Вечерята беше повече от вкусна, но имах чувството, че дъвча пясък. Понякога ми се искаше да не се бях раждала в богато семейство. Вероятно звуча като някоя глезла, но вече знам какво могат да причинят парите и колко самотен можеш да се чувстваш заради тях. Дори в момента все още притежавам цялото богатство на покойният си чичо, което никак не е малко, но се чувствам жалка. Единствената причина семейството ми да се интересува от мен е, защото искат това наследство за себе си. Момчето, в което съм влюбена ме отвлече, защото смята, че чичо ми дължи всичко това на баща му. Цял живот съм била заобикаляна от фалшиви хора и никога не съм имала истински приятели. Запитах се дали изобщо някой би се интересувал от мен, ако не бях просто едно момиче с много пари в банковата си сметка.
Намръщих се и се изправих. Огледах се в огледалото и подръпнах все още леко влажните си руси кичури. Изглеждах като някое Барби, излязло от лъскаво списание, но от вътре бях повече от разбита. Обърнах се и погледнах към леглото, където бях приготвила дрехите си за тази вечер. Исках да изглеждам добре за Чък. В ума си бях изпипала всеки детайл по отношение на тоалета ми, но осъзнах, че вероятно правя поредната грешка. След това отпратих тези мисли, защото въпреки всичко, което е направил, той ми беше и показал, че държи на мен. Стараеше се и осъзнавах, че сме на път да подобрим отношенията си. Само при мисълта за изпитвах чувство, което ми беше непознато до сега. Да, ситуацията между нас беше сложна. Самата идея да съм тук беше абсурдна. Но аз харесвах Чък. Много. Влюбена съм в него и си заповядах мислите ми да не попречат на щастието ми. Поне не тази вечер.