Feel. (BG Fanfiction) Book 3

15.

Събудих се и нямах представа кое време е. Все пак нямах достъп до телефон, компютър, часовник или друго устройство, от което можех да видя часа. Протегнах се и седнах в леглото. За съжаление нищо от това не беше сън. Вече трябваше да спра да се надявам. Станах лениво от просторната спалня и се приближих до големият прозорец. Дръпнах завесите и с радост установих, че зад прозореца има малка тераса, а навън все още беше светло. Излязох навън и сърцето ми се напълни от пейзажа, който се разкриваше пред мен. Терасата имаше изглед към предният двор на имението и от тук можех да видя почти всичко. От време на време някои от хората на Чък търчаха наоколо, вършейки задачи, а градинарят довършваше косенето на тревата. Погледа ми попадна и на големият басейн, който изглеждаше много примамливо. Обожавах плажа, както и басейните. Обичах слънчевото време и можех да прекарам цял ден като се пека под ярките лъчи на слънцето. За съжаление като един заложник тук, едва ли ми беше позволено да ползвам тези екстри. Всъщност нямах представа какво мога и не мога да правя, така че нямаше смисъл дори да го мисля. Като изключим положението ми, тук ми харесваше. Времето беше по-хубаво, отколкото в мрачния Лондон. Не бях видяла много от града, но по пътя от летището насам ми направи впечатление, че живота на хората тук е доста забързан и никога не спи, а красивите сгради се извисяваха високо над всички. Имението на Чарлз беше леко отдалечено и наоколо изглеждаше много спокойно. Дали се стараеше да избягва лудницата на големият град? Или по-скоро е бил привлечен от мащабната къща, в която се намирахме? Нямах представа, но за съжаление ми харесваше. Наслаждавайки се на гледката пред мен стигнах до заключението, че се чувствам на мястото си и определено по-добре отколкото в Англия. Разбира се, всички тези мисли отидоха по дяволите, когато си припомних, че съм отвлечена от някакъв мафиот, който се представяше за мой бодигард и отгоре на всичко преспа с мен. Няколко пъти. И беше невероятно. Мамка му! 
Влязох обратно в стаята. Имах нужда да си взема душ и то незабавно. В стаята си имаше баня, така че се възползвах. Постарах се да не мисля за нищо, но естествено не ми се получи. Водата обля тялото ми и мигновено се почувствах по-добре. До колкото това е възможно. С изненада открих, че има неразопакован душ гел. Когато приключих с душа си излязох от душ кабината и се огледах за кърпа. За съжаление такава не открих, но погледа ми попадна на бледо розов халат, който висеше на закачалка близо до мен. Взех го в ръцете си, усещайки приятният аромат на омекотител. Намръщих лицето си и се изненадах, когато видях на гърба му да пише със златни букви "Госпожа Бийбър". Това някаква шега ли е? Сърцето ми затуптя като лудо при мисълта, че Чък си има съпруга. Момичето от по-рано не ме изненада много, появявайки се в дома му. Но това тук ми дойде като гръм от ясно небе. Отрони се въздишка от устата ми и усетих, че бях задържала дъха си до сега. Не мога да повярвам, че Чарлз е женен, има си любовница, а на всичкото отгоре прави секс и с мен. Колко ли жени въртеше по този начин? По дяволите! Не можех и да очаквам друго от лошо момче, което изглежда дяволски добре. Все пак облякох халата, за да отида до дрешника и да се облека в мои чисти дрехи. Върнах се в стаята си и изрових ластика от дамската чанта, която носих със себе си още от хотелската стая в Лондон. Вързах косата си на висок, но небрежен кок. За щастие тя бе останала почти суха, защото не смятах да я мия днес.
Отключих вратата и излязох от стаята. В къщата беше светло и красиво. Запътих се към съседната врата, където трябваше да са дрехите ми, а по пътя си видях някакво момиче в униформа, което предполагам беше една от прислужниците тук. Поне се надявах да е така. Нямах представа колко жени има Чък в живота си. Чух викове и застанах на място. Разпознах гласа на Чарлз, но не разбирах какво говори. Вероятно беше далеч от мен, но се караше с някого и огласяше етажа. Любопитството ми надделя и започнах да вървя по дългия коридор. Минах покрай стълбите, огледах картините по високите стени, които бяха истинско произведение на изкуството, попаднах на още многобройни врати, които нямах представа за къде са, както и стълби за по-горен етаж. В дъното имаше голяма двойна врата, която беше отворена и именно от там се чуваше гласа на Чък. Колкото повече приближавах, толкова по-добре чувах разговора му.
-Мамка му! Колко време ще ти е нужно за това? - изруга той, но когато никой не отговори разбрах, че явно говори по телефона. - Ти ме накара да го направя. Знаеш, че не можем да чакаме дълго, нали? Тя не е глупава. - добави, а аз подозирах, че става дума за мен. - Не ме интересува. Не. Остави ме аз да се погрижа за това, което мога, татко. - отвърна грубо и ме учуди начина, по който разговаря с баща си. - Просто скоро намери време  за това, защото ми писва. Разбирам. Чао. - прекрати разговора, а аз вече бях достатъчно близо до вратата.
Влязох без да почукам или да се срамувам. В мен се беше зародила тръпка от това, че ще го видя отново. Гласът му звучеше много ядосано, но едновременно с това и секси. Не знаех за какво точно беше разговора, тъй като чух само неговите думи, но бях почти убедена, че аз съм замесена. Когато ме видя Чък ме погледна объркано. Аз от своя страна огледах помещението с любопитство. Изглеждаше като кабинет, но беше обзаведено доста модерно. Чък остави чашата си с алкохол върху бюрото и се приближи до мен.
-Какво правиш тук? - попита, но гласа му не беше ядосан.
-Ти ме доведе тук.
-Не се прави на остроумна. Имам предвид в кабинета ми. - отвърна остро, а аз затаих дъх и пристъпих навътре. Стаята беше голяма и красива. Имаше френски прозорци и голям балкон, който беше насочен към задния двор на имението.
-Не знам къде мога да ходя или не. Исках да разгледам наоколо. - казах, а той въздъхна шумно.
-Можеш да ходиш навсякъде. Няма да ограничавам свободата ти.
-Много забавно. - погледнах го глупаво. - Кога ще приключи всичко това?
-Изглежда баща ми има други проблеми на главата си в момента. И тъй като плана беше да те отвлека на по-късен етап, няма как да се разправя с теб и парите ти точно сега.
-Не искам да се разправя с нищо. Искам да ме пуснеш.
-Не ме ли чу? - попита нервно Чък. Явно се беше ядосал. - Това няма да се случи скоро.
-Чудесно! Значи ще продължавам да ти бъда затворничка.
-Затворниците биха се радвали да са на място като това, нали знаеш? - попита иронично, а аз скръстих ръце пред гърдите си. - Не смятам да те ограничавам, наистина. Ще наредя да ти осигурят телефон и лаптоп още днес. И двамата знаем, че няма да посмееш да направиш грешката да се обадиш на някой от семейството си. Последиците няма да са хубави за теб. Също така ще можеш да излизаш, но задължително ще бъдеш придружена от охрана.
-Да излизам? И къде бих могла да отида? Не познавам никого тук, по дяволите! - повиших тона си и ръкомахах, защото той отново започна да ми лази по нервите.
-Защо носиш този халат? - попита Чък, сменяйки темата и игнорирайки въпросите ми.
Огледа ме отгоре до долу. От ядосано изражението ми премина в засрамено. Погледнах настрани, за да не срещам очите му. Не исках да го изнервям допълнително за това, че съм взела вещ на съпругата му.
-Защо не ми каза, че си женен? - попитах, а той избухна в смях.
-Какво? - попита, докато се смееше и ме накара да го погледна. - Женен? Какви ги говориш? Халата е на майка ми и нямам представа как се е озовал при теб. - отвърна, а аз се почувствах още по-засрамена.
Майка му! Разбира се! Колко съм глупава. Чарлз се приближи до мен и усетих парфюма му. Заповядах на разума и на тялото си да не му се поддавам. Може да не е женен, но е опасен и е престъпник. Трябва да стоя настрана от него до момента, в който не реши да ме пусне.
-Не се изчервявай. Стои  ти доста добре, госпожо Бийбър. - подигра се, а аз го погледнах разярено.
-Не ме наричай така и не се доближавай до мен! - изсъсках, а погледа му от закачлив премина в ядосан за секунди.
-Не ми говори по този начин и не тествай нервите ми! - отвърна остро, а аз вирнах брадичка.
-Ще отида на пазар и ще си купя мой халат. Явно прислужниците ти не си вършат особено добре работата, защото открих този в банята. - казах, а той поклати глава.
-Страхувам се, че това е невъзможно.
-Кое?
-Пазара. - отвърна. - Сметките ти са замразени, а картите ти са в мен и няма да си ги получиш скоро.
-Това не е честно! - извиках. - Защо правиш това?!
-Можеш да използваш моите пари, ако...
-Не искам нищо от теб, глупако! - продължих да викам и усетих сълзите си, които скоро щяха да излязат.
Той контролираше всичко, беше ми взел всичко, а дори не знаех как го е направил. Изражението му стана сериозно, а челото му се намръщи.
-Защо ми причиняваш това? - попитах през сълзи. Гласа ми потрепери, защото не можех да сдържам емоциите си.
-Чичо ти дължи много на баща ми. Няма да си тръгнеш преди да...
-Много важно! - извиках и го блъснах. Нямаше ефект върху него. Единственото, което направих беше да го разгневя още. Той хвана китките ми и ги стисна силно. - Как е възможно да си толкова безсърдечен? Не мога да повярвам, че това ми се случва! Правиш всички тези неща заради баща си и някакви пари. Зарежи ги тях, ами аз? След като бяхме заедно си мислих, че поне малко ти...
-Какво си мислеше, Джизел? - изкрещя Чък и ме опря в стената. Лицето му беше близо до моето, но за пръв път не усетих желание да го целуна, а се отвратих от него. - Че те харесвам наистина? Че имам чувства към теб?  Това ли си мислеше? По дяволите, ние просто спахме заедно! Не значеше нищо! - продължи да вика, но изглеждаше така сякаш иска да убеди себе си.
Думите му ме нараниха наистина много. Не знаех, че биха имали такова голямо значение за мен до този момент. Сълзите ми ставаха повече. До сега единствено предполагах, че не съм значила нищо за него, но когато го изрече на глас нещо в мен се разкъса. Не исках да повярвам, че за пореден път някой се е подиграл с мен.
-Не съм казала, че трябва да значи нещо за теб. - казах с треперещ глас. - Н-но не съм очаквала, че ще ме предадеш по този начин.
-Да те предам? Никога не съм ти бил верен. Исках само наивното ти доверие. Всички неща, които си си мислила не са моя работа. Аз бях там с цел и тя беше да докарам задника ти тук. - Чък все още викаше, а аз плачех, притисната в стената от тялото му. Плашеше ме, защото изглеждаше така сякаш иска да ме накаже.
-Всъщност задачата ти беше да я заведеш на друго място. - намеси се чужд глас и двамата с Чък обърнахме главите си към вратата.
В кабинета му влезе красиво момче и пълно подобие на Чарлз. Двамата си приличаха, но имаха и някои различни черти. Безспорно и двамата притежаваха чар, който можеше да омае всеки. Момчето беше уверено. Ръцете му бяха пъхнати в джобовете и вървеше към нас със спокойна крачка. Чък отпусна захвата си около мен и се отдалечи, но не много. Погледна към въпросното момче, което всеки би се досетил, че е негов брат. Чък само веднъж ми беше споменавал за него, но брат му определено изглеждаше по-весел. На лицето му се беше настанила безгрижна усмивка. Чарлз изправи рамене и си пое дълбоко въздух.
-Не се меси. - каза Чък след време, а брат му ме погледна.
-Приятно ми е. Аз съм Джеръми, по-добрата версия на Чък. - представи се той и протегна ръката си към мен.
Сълзите все още бяха на очите ми и гледах уплашено, но реших, че не бива да съм толкова груба и хванах ръката му.
-Джизел. - представих се. - Но ти вече много добре знаеш коя съм.
-Така е. - кимна той с усмивка и отдръпна ръката си, а след това погледна към брат си. - И знам, че не бива да си тук.
-К-какво? - попитах объркано. Имах надежда, че ще ме освободят, макар и да беше малка.
-Тук е, защото така ще е постоянно под наблюдението ми след като татко не може да намери време да свърши работата си. - озъби се Чък, а Джеръми поклати глава.
-Все пак трябваше да следваш плана му и да я отведеш в бърлогата. - обясни той, а аз се шокирах и сърцето ми затуптя като лудо.
Каква беше тази бърлога? Можеха ли нещата да станат по-зле? Осъзнах, че не биваше да се оплаквам от имението и ''свободата", която Чък е склонен да ми осигури, защото плана им за мен явно е бил друг.
-Не ми казвай какво да правя. - каза през зъби Чък.
Явно се държеше грубо дори със семейството си. Направи ми впечатление, че брат му дори не трепна. Джеръми насочи кафявите си и топли очи към мен, а после към Чарлз.
-Значи си спал с нея? - попита изведнъж, а аз извърнах погледа си.
Колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре. Нямах нужда всички да научават, че съм идиотката, отдала се на човек, който не познава и се представя за нейна охрана.
-Не те интересува и е по-добре никой да не разбира. - отвърна Чък, а Джеръми се засмя.
-Значи за това тя е в дома ти. Омекна ли? Страх те е да я оставиш в бърлогата с хората на татко? - повдигна вежди Джеръми, а мен ме побиха тръпки заради мисълта да съм в някаква бърлога с непознати мъже.
-Знаеш, че не е така! - извика Чък и очевидно думите на брат му го бяха вбесили. - Тя е нищо за мен, мамка му! Просто поредната курва в леглото ми и ти си наясно. Мога да я убия още сега, ако не ни е нужна заради проклетите пари. - продължи да вика Чарлз.
С всяка негова дума в мен се отваряше празнина. По лицето ми отново се спуснаха няколко сълзи. Обърнах се и излязох от стаята. Чък продължаваше да стои с каменно изражение на лицето си, сякаш не изпитваше никакви емоции. Вече бях почти убедена, че е така. Този мъж нямаше чувства, нищо не можеше да го разклати. Защо изобщо си бях помислила, че изпитва нещо? Сега, когато можех да видя истинската му същност, ме отвращаваше.  Не исках дори да го виждам отново. Влязох в стаята и затръшнах вратата след себе си, оставяйки сълзите ми да падат свободно от очите ми.

Нова глава ще има в петък!❤ Ще се радвам, ако напишете какво мислите за тази част.❤❤