Feel. (BG Fanfiction) Book 3

24.

*Чарлз*

Сексът с Джизел се превърна в основното ми занимание. Правихме го от сутрин до вечер и всичко между нас вървеше идеално. Обожавах я. Бих казал, че нещата вървяха по-добре от преди. Усещах, че отново спечелих доверието й и този път ще се постарая да не го губя. Разбира се, проблема с баща ми и нейното наследство си оставаше. Знаех, че Джия не мисли за това, но мен тези мисли ме преследваха денонощно. Колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече осъзнавах, че да вземем наследството й е грешно. Факт е, че това не бяха пари, които тя е спечелила и чичо й не е бил най-добрият човек на света. Ирсен Перес дължеше милиони на семейството ми. Милиони, от които не се нуждаехме. Баща ми просто винаги иска да вземе, каквото му принадлежи. И го разбирам, защото аз също съм такъв. Но не и спрямо Джия. Когато става дума за нея усещам, че се превръщам в различен човек. Не съм на себе си. Напоследък мисля повече за нея и за нашето бъдеще, отколкото за бизнеса си. Не, че нещата вървяха зле. Напротив. Успях да се справя с кретенът, който ми създаваше проблеми и сделките ми вървяха повече от добре, но вниманието ми беше другаде. Дори да не искам, трябва да призная, че брат ми е прав. Джизел ме прави слаб, размеква ме. Все още не съм измислил начин, с който да убедя баща ми да остави Джия намира, но скоро и това трябва да се случи. Той беше прекалено зает с по-важни неща, за да се притеснява за наследството на приятелката ми. Знаеше, че аз я държа под око. Въпреки това, усещах как моментът, в който ще накара хората си да източат банковата й сметка, наближава. Трябва да действам бързо, но няма начин да призная чувствата си пред хората. Особено пред баща ми. Едва ли е забелязал, че се размотавам наоколо като влюбен хлапак, но дори и да го е направил, не го е показал. Семейството ми знае, че не се влюбвам. Така е от години. Джеръми е този, който е по-мекушав и влюбчив от двама ни. Готов е да даде живота си за Малия, а аз... Аз започвах да се чувствам по същия начин относно Джия и това ме плаши. Плаши ме, че всеки ден като се прибера от работа нямам търпение да я видя, да я попитам как е минал денят й. Плаши ме, че се радвам и на най-малката усмивка, която се появи на лицето й. Плаши ме, че й позволих да уволни прислужницата ми Сесилия, която работеше за мен от години. Не, че ми пука. Бях чукал Сесилия няколко пъти, но с Джизел просто не се понасяха. Въпросът беше там, че за това момиче бях готов на всичко и изпитвах чувства, които са ми непознати. Размеквах се. Обвинявах се, че пръснах мозъка на Иън пред нея, защото от тогава тя понякога сънува кошмари. Глупакът щеше да я изнасили без да му мигне окото в тоалетните на проклетия клуб. Само като се сетя за този момент и кръвта ми кипва. Не заслужаваше тази бърза смърт, трябваше да страда. Усетих как стискам зъбите си и чашата с уиски, която държах. Случаят с идиота все още не беше приключен. Някой го беше изпратил след Джия и нямах представа кой. С Блейк се опитваме да разберем от седмици, но незнайно защо нямаме достъп до камерите на клуба, в който бяхме онази нощ.
-Добре ли си? - попита ме нежният глас на Джия.
Насочих вниманието си към нея. Беше обикновена петък вечер, а тя се беше сгушила до мен на големия ми диван, увита в любимото си топло одеяло. Споменах ли, че вече така изглеждат петък и събота вечер за мен? Нетипично, знам. Джия е купонджийка по принцип, но след случката преди седмици тя отказваше да ходим на каквито и да било партита и странното е, че аз нямах нищо против. Разбира се, когато приятелите ми искаха да отидем някъде, тя идваше с мен, но винаги ни придружаваше охрана и не я изпусках от погледа си.
-Да. Защо да не съм? - усмихнах се фалшиво и целунах челото й. Тя взе парче пица от кутията пред нас и се намести по-удобно в прегръдките ми.
-Напрегнат си. - отбеляза, докато ме изучаваше с поглед. Джия винаги разбираше какво ми е. - Също така не следиш филма. - нацупи се срещу мен, а аз поставих бърза целувка на устните й.
-Гледаме "Тетрадката" за двадесети път. - отбелязах без да преувеличавам, а тя извъртя очи.
-Кажи ми какво ти има. - заповяда и спря филма на пауза, а аз нямаше как да мълча пред нея.
-Имам много неща на главата си. Знаеш как е. Работата ми е...
-Не става дума за работа, Чък. - отвърна Джизел и ме погледна в очите.
Не можех да устоя на невинния й поглед. Не можех да понеса и мисълта някога да я видя да страда. Не и отново. Изпуснах голяма въздишка и се предадох.
-Иска ми се по-скоро да открия кой беше изпратил Иън при теб. Не мога да се побера в кожата си, знаейки, че там някъде има някой, който е искал да те нарани. Кълна се, Джия, и косъм да падне от главата ти ще ги...
-Чък - поклати глава тя, усмихвайки се срещу мен. Усетих как нещо в гърдите ми се свива. - Благодаря ти, че се опитваш да го откриеш, но можеш да забравиш за това сега. Петък вечер е и предстои уикенд. Трябва да се отпуснеш. Не искам да се тормозиш с мисли за онзи идиот. Сигурна съм, че все някога ще разберем кой го е направил. Аз също не се чувствам спокойна заради това, но фактите са си факти. Не можем да променим нещата в момента. С Блейк правите всичко възможно, така че ...
-Интересното е защо нямаме достъп до проклетите камери. Сякаш записите липсват, а знам, че трябва да има такива. Проверихме няколко пъти и нищо. - отпих от уискито си, а Джизел ме изучаваше с поглед.
-Има ли някой, който има достъп до тези неща и ти има зъб?
-Не мисля. Щях да знам.
-Значи вероятно е компютърен гений, който е успял да източи всички записи от онази вечер. - подсмихна се Джия и аз я погледнах съсредоточено. - Но няма логика. Ти каза, че Иън е смотльо. Не би имал общо с такива хора, нали?
-Доколкото знам, да. - прокарах ръка през косата си и се протегнах, за да си долея уиски. - Припомни ми отново какво се случи преди тогава.
-Чък! - каза с досада в гласа си. - Казах ти вече. Бях на бара и се притесних, че те няма. Поисках напитка от бармана и опитах да си платя, но той ми каза, че не взима пари от мацката на Бийбър.
-Разбира се. Така са инструктирани. - отбелязах, а тя повдигна вежда.
-Предположих. След това отидох до тоалетната и този се оказа зад мен. - довърши, а аз кимнах.
-Трябва да пропускаме нещо. - замислих се. - Видя ли го някъде преди това? - попитах, а тя не отговори веднага. Трябваше й време. Знаех колко й е неприятно да говорим за тази вечер.
-Видях го. - кимна, дъвчейки хапката от пицата си. - Н-но имаше много мъже в бара. Видях го за секунди. Беше отсреща и ми се усмихваше мазно.
-Негодник. - изсумтях - Нещо друго?
-Видях Клоуи там. - отвърна замислено Джизел.
-Клоуи?
-Забавляваше се. Имаше много хора покрай нея. Предполагам беше с приятелки. Тя ме погледна злобно, но помня, че в онзи момент това не ме интересуваше, защото това, че я виждам, означаваше, че не е с теб.
Джизел се намръщи и се размърда. Остави недоизяденото си парче пица в кутията и се изправи. Започна да разчиства масата в хола, но погледът й сякаш беше другаде. Действията й ме озадачиха. Оставих чашата си на масата и я погледнах.
-Добре ли си? - попитах я. - Не е нужно да разчистваш. Грета ще бъде на работа отново утре. - напомних й за прислужницата си, която се грижеше за имението ми.
-Чък, аз... - отвърна тя, но не знаеше как да продължи. Взех мръсните прибори от ръцете й и отново ги оставих на масата.
-Не изглеждаш добре. - отбелязах.
-О-опитвам се да си спомня. Мисля, че видях Клоуи да си разменя няколко думи с Иън онази вечер. - отвърна, а аз я погледнах странно.
Наистина изглеждаше сякаш се опитва да се върне в онази ужасна нощ за нея. Знаех колко е травмирана от това, което й се случи. Не искаше да си спомня. А сега я върнах отново към тези моменти. Но това, което ми каза не беше маловажно. Кучката Клоуи! Стиснах зъби от яд.
-Няма как да сме сигурни, че е вярно. Някои моменти от тогава наистина ми се губят. - каза Джизел, а аз поклатих глава и хванах раменете й, за да ме погледне.
-Достатъчно. Не мисли за това. - казах и целунах челото й. Беше толкова по-ниска от мен. - Съжалявам, че те накарах да си спомниш, бебче. Права си. Уикенда си е за нас. Без работа и без лоши спомени. Хайде, да догледаме филма. - предложих и опитах да се усмихна, но тя вече клатеше глава.
-Не, Чък. Искам да си легна.
-Всичко наред ли е? - попитах я, въпреки, че виждах, че не е.
-Да. - излъга ме тя. - Просто не се чувствам много добре. Искам да си взема душ и да заспя.
-Добре. Ще си вземем душ. - кимнах.
Бях готов да направя, каквото пожелае. Нищо, че се изкъпах след работа. Тя отново клатеше глава. Целунах я, а тя едвам отвърна. Намръщих се. Нещо не беше както трябва. Пак прецаках нещата. Не исках да развалям приятната ни вечер заедно. Мамка му! Тъпата Клоуи! Това, което Джия каза хвърли светлина над случая и определено щях да се заема с него. Но в момента Джизел ми беше по-важна. Не понасям, че я нараних. Имаше нужда от пространство, което беше необичайно за нея, защото тя винаги търсеше близостта ми.
-Сама, Чък. - отбеляза тихо. - Моля те. - погледна ме с празен поглед, а след това се качи по стълбите към стаята ми.
-Мамка му! - казах на себе си и се отправих към кабинета си.
Веднага щом влязох в голямата стая, затворих вратата зад мен. Щях да дам пространство на Джизел, щом от това се нуждае. Не знам какво й причини онзи кучи син, но не понасях да я виждам такава и щях да намеря виновника за случилото се. Седнах зад бюрото си и отворих лаптопа си. Имах подозрения за бащата на Клоуи. Знаех, че тя не е от бедно семейство. Баща й притежаваше скромна фирма, но никога не съм се интересувал от нея толкова много. Разбира се, глупакът не можеше да се мери с големите акули и беше извън интересите ми. До сега. Взех телефона и бях готов да звънна на Клоуи, но се спрях. Не бях сигурен какво щях да кажа или да я попитам. Ако Джия си спомняше правилно и Иън наистина е разговарял с кучката, то имаше голяма вероятност тя да е замесена. Набрах номера на Блейк. Вдигна на второто позвъняване.
-Бавиш се. - отбелязах.
-Петък вечер е. - каза приятеля ми в негова защита. - И защо си в кофти настроение? По това време би трябвало да чукаш русото си Барби. - засмя се, а аз извъртях очи.
-Не ми е до шеги.
-Ясно. Не чукаш тази вечер. - добави той. - Но виж, в момента аз го правя и моментът наистина не е...
-Не ми пука. Зарежи тъпата курва. - казах със сериозен тон. Слабо ме вълнуваше дали в момента прави секс и дали прекъсвам нещо. Разполагах със следа, която не можех просто да подмина. - Искам до 5 минути да ми изпратиш информация за бащата на Клоуи.
-Твоята Клоуи? - попита ме учудено Блейк, а на мен ми идваше да го удуша през телефона.
-Никога не е била моя. Чуках я. Това е.
-Знам, съж-
-Върши си работата. Без излишни приказки. - отвърнах студено.
-Да, шефе. - каза той, а аз затворих.
Загледах се през прозореца от офиса си, който разкриваше спокойното нощно небе. Имението ми беше по-отдалечено от останалата част на града и така ми харесваше. Обичах спокойствието. Големият град ми носеше големи пари, но щом ставаше въпрос за моето място и времето ми за релакс и почивка, предпочитах да съм далеч от всички. Понякога ми се искаше с Джизел да останем тук завинаги. Без да ми се налага да се занимавам с глупаци и да си живея спокойно. Но, разбира се, реалността беше друга. Знам, че Джия има нужда да прекарвам повече време с нея. Тя няма много приятели тук, а когато имам повече работа през седмицата успявам да я видя само вечер. Въздъхнах. Трябваше да измисля начин, за да й се реванширам за днес. Провалих филмовата ни вечер с това, че я накарах да мисли за може би най-противната нощ в живота й.
След по-малко от пет минути получих имейл с файл, който съдържаше цялата информация за Пол Холдън, която ми е необходима. Блейк беше добър и разбираше от работата си. Радвам се, че го срещнах, въпреки, че никога не съм му го казвал. Понякога се държах студено с приятелите си, но работата си беше работа. Не можех да позволя грешки или някой да се отнася безотговорно. В противен случай изхвърчаше или по-лошо. Погледнах нещата, изпратени ми от Блейк. Не се зачитах много, но видях това което ми трябваше.
-Мамка му! - повторих за пореден път сам на себе си. - Как не се сетих по-рано?!
"Пол Холанд е главен изпълнителен директор на софтуерна компания "SiH", която е специализирана в разработването на софтуер. Компанията предлага спектър от висококачествени услуги в разработването и поддръжката на софтуери. Разполага с богат опит и специалисти от този сектор, които..." Усетих как стискам юмрука си. Бях бесен. Ето защо с Блейк не можем да открием записите от камерите. Джия беше права. Явно има намесен компютърен гений. По дяволите! Ако се интересувах повече от живота на проклетата курва Клоуи щях да се усетя много отдавна. Абсурдно е тя да е свършила всичко. Доколкото я познавам има мозък колкото на една златна рибка. Видях, че телефонът ми звъни и когато видях името на Блейк изписано на екрана веднага отговорих на обаждането.
-За какво ти беше всичко това? - попита той, объркан.
-Джия си спомни някои неща. Мисля, че Клоуи е замесена с опита на Иън за изнасили приятелката ми.
-Ооо, приятелката ти. - каза с изнежен глас Блейк, а аз отново врътнах очи.
-Нещастник. Не му е времето да обсъждаме това.
-Ще го обсъдим, когато баща ти научи, че чукаш момичето, чието наследство той се опитва да източи. - присмя се приятеля ми.
-Млъквай! - казах сериозно.
Знаех, че е прав. Тази мисъл също ме преследваше постоянно и скоро щеше да ме застигне и да ме цапардоса в лицето. Трябва да измисля начин как да оправя и този проблем. Въздъхнах изморено.
-Както и да е. Прекъснах си секса за това, така че по-добре ми кажи за какво става дума. - каза Блейк. - Защо, по дяволите, смяташ, че тази тъпачка има нещо общо?
-Защото от седмици не можем да намерим записите от камерите от въпросната вечер, а очевидно бащата на Клоуи притежава малка фирма пълна със софтуерни генийчета, за които да източат няколко файла би било детска играчка. - обясних спокойно, докато гледах през прозореца на кабинета си.
-Но дали действително тя се е свързала с Иън онази нощ?
-Братле, Джия смята, че е видяла... - не успях да довърша, защото чух почукване на вратата на кабинета ми. Нямаше кой друг да е. В къщата бяхме само аз и тя. - Влез, бебче! - провикнах се без да се замисля, а след това чух смеха на Блейк.
Най-добрият ми приятел и брат ми щяха да ме подиграват до живот за това колко се бях променил покрай Джизел. Въпреки това усещах, че се радваха за мен. Намръщих се срещу телефона и заглуших микрофона. Джия отвори вратата и ме погледна любопитно. Беше по пижама и с мокра коса. Изглеждаше божествено. Можех да я гледам с години и никога нямаше да ми омръзне.
-Какво има? - попитах и я приканих да дойде при мен, но тя остана права до вратата.
-Чък, може ли да дойдеш вече при мен? Не искам да съм сама и не мога да заспя. - каза тя и леко се изчерви. Предполагам се срамуваше, защото по-рано ме разкара. Но това са жените. Понякога просто сменяха настроението си през пет минути. Хубавото беше, че няма нещо, което не бих направил за тази жена.
-Разбира се. Веднага идвам. - казах, а тя излезе от кабинета ми.
Включих микрофона и поставих телефона на ухото си отново. Този случай беше много важен, но по-важна за мен беше Джизел. Всичко друго можеше да почака. Трябваше да се постарая, за да видя усмивката на лицето й отново.
-Трябва да приключваме. Ще се чуем отново в понеделник и ще ти обясня всичко, което съм научил. - казах на Блейк, докато се изправях от стола си и изключвах лаптопа си.
-Какво? Ти шегуваш ли се с мен? - извика ядосан приятеля ми, но не ми пукаше. Засмях се. - Заради теб сложих край на най-якото... - не успя да довърши, защото му затворих. Все пак съм му шеф. Мога да правя каквото си поискам.
Изгасих лампата в кабинета. Отправих се към любимото ми място. Нямах търпение да усетя Джия в прегръдките си.

Надявам се историята да е липсвала и главата да ви е харесала. ☺️ Ако е така, не забравяйте да гладувате и коментирате! ❤️