Feel. (BG Fanfiction) Book 3

2.

*Джизел*

-Не! - извиках силно. - Не си отивай! Ти си единственият, на който му пука за мен, мамка му! - продължавах да крещя срещу чичо си, докато той затваряше очи и се отдалечаваше от мен в мрака. - Не!
-Джизел! - каза той и аз се намръщих. - Джизел! Госпожице Перес! - извика по-силно, но гласа му вече се превърна женски.
Бях объркана и след секунда осъзнах, че сънувам поредния кошмар. Рязко се изправих в огромното си легло и главата ме заболя. Погледнах недоволно към икономката ми.
-Госпожице, баща Ви ви вика на закуска и каза да не се бавите.
-Защо мислиш, че ми пука Ава? - попитах я намръщено, а тя въздъхна.
Знаех, че не е виновна.Изпълняваше заповед от баща ми и нямаше смисъл да си го изкарвам на нея, но събитията от последните дни ми бяха повлияли много и си го изкарвах на всеки. И без това по принцип не се държах мило с хората около себе си.
-Облечете се. Приготвих Ви дрехи за деня, както и обувки. Аксесоарите за коса са на бюрото за гримиране. - говореше Ава, докато ме отвиваше и буквално ме издърпа от леглото. След това направи недоволна физиономия. - Определено си вземете душ.
-Какво казахме за учтивата форма? - попитах я, защото мразех хората около мен да ми говорят на ''вие''. Въпреки, че се държах грубо с тях, настоявах да се обръщат към мен на ''ти''.
-Съжалявам. - усмихна се Ава. - Изкъпи се. - добави и излезе от стаята ми.
Останах нацупена в стаята си, но след време осъзнах, че няма смисъл просто да стоя. Трябваше да изпълня това, което баща ми искаше за това влязох под душа и се отпуснах под течащата вода. Така или иначе животът ми се ръководеше от други хора. Още от малка баща ми командваше всички наред, включително и мен. Не бях щастливо хлапе, не съм щастлива и сега. Когато бях много малка майка ми почина и не я помня, а преди седмица разбрах, че чичо ми е убит. Трудно можех да се съвзема след такъв момент. Чичо ми беше най-близкият ми човек. Беше ми повече баща, отколкото истинският ми баща. С него се разбирах добре още от малка. Той ме приемаше за своя дъщеря, понеже нямаше деца.Именно заради това Ирсен Перес завеща милионите си на скъпата си племенница Джизел Перес. Това беше по всички новини и вероятно всеки си мислеше, че съм щастлива от този факт, но не съм. Бих дала всички тези пари, за да върна чичо си. За какво ми бяха изобщо? Не можех да управлявам компании и нямах и желание да го правя. Докато четяха завещанието не спирах да плача, а баща ми гледаше сериозно към адвоката на чичо. Мащехата ми и доведеният ми брат бяха намръщени през цялото време. Никой не беше доволен, че аз получавам всичко, а те нито стотинка. Но това беше неговото решение, а аз му вярвам и щом чичо ми е решил аз да получа всичко, то си имаше причина.
Загърнах тялото си с хавлиена кърпа и се върнах в стаята си. Погледнах с мъка към хапчетата и портокаловия сок, които Ава беше оставила в стаята ми на излизане. След смъртта на чичо често имах кошмари и получавах пристъпи. Не ми беше лесно да се съвзема и ми предписаха едни отвратителни хапчета, които трябваше да пия, но не бях съгласна с това. Подминах ги и седнах пред тоалетката си. Малкото сън започваше да ми се отразява. Определено трябваше да се гримирам, защото тези тъмни кръгове не са за пред хора. Изсуших косата си и я изправих идеално с вече загрялата преса. Когато бях почти готова прокарах пръсти през русите си кичури и установих, че много се харесвам. Имах нужда от промяна след всички случки в живота ми за това не се поколебах преди драстично да променя цвета на косата си от кестеняво в медено русо. Резултатът беше точно какъвто исках. Различен, секси и свеж. Заех се с грима си като не се постарах много, защото и без друго не бях добра в това. Знаех само някои основни техники, но и те свършиха работа. Станах от мястото си и погледнах към малкия диван в стаята ми, на който прилежно бяха сгънати дрехи от икономката ми. Огледах ги и кимнах с одобрение на себе си. Облякох бялата разкроена рокля с къси ръкави, която изглеждаше доста добре на тялото ми. Обичах белият цвят и това как стои на тена на кожата ми. Ненавиждах ужасното време на Англия. Нищо тук не ми харесваше. Никога не можеш да отидеш спокойно на плаж и да хващаш тен, защото времето просто не е подходящо. Но за това пък бяха измислени солариумите. Обух кецовете си на платформа, които учудващо за мен, пасваха добре с роклята ми. Слязох на долният етаж докато все още слагах балсам на устните си. Заради времето често ставаха сухи, а не обичах това.
-Джизел. - усмихна се фалшиво баща ми. И за двама ни беше ясно, че не сме близки като истински баща и дъщеря.
-Какво има, татко? - попитах и му върнах фалшивата усмивка.
С него никак не си приличахме. Аз бях пълно копие на майка си, с изключение на естествено русата коса, която тя притежаваше. Може би това е една от причините да реша да се изруся. Исках напълно да приличам на майка си и да премахна всяко нещо, което ми напомня за баща ми от себе си. Целта беше постигната. Не мразех баща си, но не го и харесвах. С него не се разбирахме, не прекарвахме време заедно и определено не бяхме близки. Той замени майка ми с друга жена, която довлече със себе си отвратителното влечуго Марек Лукас - моят доведен брат. В началото се дразнехме, но вече бях съвсем безразлична към него. Все пак живеехме заедно от много малки и с времето се свиква. Марек беше на двадесет и четири, с година по-голям от мен, но по акъл бих казала, че е с няколко години по-малък. Дори сестра ни Лейла, която е на тринадесет, разсъждаваше повече от него понякога. Баща ми имаше слабост към втората си дъщеря. Лейла беше изцяло негово копие и никак не приличаше на майка си Стела Перес, която аз изобщо не харесвах.
-Седни, мила. - каза той едвам и ми посочи стола до Марек. Изгледах недоволно брат си и седнах до него. - Добре ли спа?
-Странно е, че продължаваме да се държим сякаш нищо не се е случило. - отвърнах и баща ми се намръщи, а Стела врътна очи, докато се хранеше тихо до него. - Естествено, че не спах добре.
-Знаеш, че не се държим така. - заговори баща ми сериозно. - Смъртта на чичо ти се отрази зле на всички ни, не само на теб.
-Не изглежда да е така. - казах и огледах обстановката около нас.
Всичко изглеждаше сякаш нищо не се е случило. Семейството ми, ако мога така да го нарека, се държеше сякаш не го интересуват последните събития. Може би единственият, който страдаше поне малко беше баща ми, защото той наистина беше близък с по-малкият си брат.
-Наех охрана за цялото семейство. - изстреля изведнъж татко, а аз спрях да ровя с вилицата в чинията си и го погледнах. И без това нямах апетит.
-Имаме си охрана. - отвърнах, а той поклати глава.
-Това е сериозно. Наех най-добрата охрана, която ми препоръчаха. Има по един за всеки от вас. - заговори баща ми и погледна към мен, след това Марек и Лейла, която се хранеше спокойно. Факта, че не погледна към съпругата си ми подсказа, че Стела вече е наясно с плана на баща ми. - Ще бъдат с вас постоянно. Не приемам никакви възражения по този въпрос. Затягам мерките около семейството ни, защото има вероятност да сте в опасност.
-Това е пълно безумие! - отвърнах, привличайки погледите на всички върху мен. - Вместо да разрешиш случая около смъртта на чичо , ти ни наемаш бавачки, така ли?!
-Това е най-добрата охранителна система, а не бавачка, Джия. И казах, че решението ми не подлежи на коментар. - почти извика Адон Перес и зелените му очи се насочиха към мен.
Въздъхнах недоволно и станах от масата демонстративно. Обърнах гръб на семейството си, оставяйки ги да бъдат командвани от баща ми. Бях му бясна. Чувствах се толкова безпомощна. Нямах подкрепата на никого. Сякаш никой не ме чуваше като говоря и не ме взимаше на сериозно. Нямах никакви цели или мечти и това ме сриваше още повече. Не знаех какво да правя с милионите на чичо ми. Не знаех как се управляват и фирмите му, но бях сигурна, че баща ми ще поиска да се погрижи поне за това. Ако не друго, той разбираше от бизнес и сделки. За разлика от мен. Аз не разбирах от нищо или поне така ме караха да се чувствам хората около мен. Прекосих дългата трапезария на къщата и излязох в коридора, блъскайки се в твърдо тяло.
-Гледай къде ходиш! - извиках яростно, изкарвайки гнева си на човека пред мен.
Вдигнах погледа си и видях мъж в черен костюм и бяла риза. Изглеждаше като някой опасен мафиот или поне на мен така ми се стори. Начинът, по който изглеждаше ме накара да преглътна трудно слюнката в устата си. Беше висок, носеше тъмни очила и ме гледаше сериозно. Зад него бяха застанали още около петима мъже със същите костюми. Мъжът пред мен махна очилата си, разкривайки лицето си. Беше красив без съмнение. Светла коса, шоколадови очи и по това, което можех да видя имаше хубаво тяло. Външният му вид на лошо момче беше мечтата за всяко момиче. Той ме изгледа намръщено, преценявайки ме.
-Ти гледай къде ходиш. - отвърна. За кой се мислеше изобщо? Да идва в дома ми, да изглежда прекрасно и да ми говори по този начин?!
-Господин... - заговори един от мъжете зад него, но той само вдигна ръка и го спря. Погледът му все още беше забит в мен. Стори ми се, че ме изучава.
-Джизел! - чух гласа на баща си зад мен и се обърнах. - Виждам, че си ги срещнала. - добави той с усмивка, а аз го погледнах с недоумение. Кои бяха те?! - Това е охраната, която наех за семейството. Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. - отвърна баща ми и вече гледаше към тях. Мъжът, в когото се бях блъснала се усмихна едва доловимо. Не изглеждаше никак доволен. - Чък е твоята охрана. - добави баща ми, а след като сексапилното момче подаде ръката си към мен, ми стана ясно, че той ще ме охранява. Нещата нямаше как да станат по-зле!
-Чък Малоун. - представи се той, с необичаен американски акцент.
Това веднага ми подсказа, че тези мъже не са от моята страна и баща ми не се шегуваше с новата охрана около семейството ни. Подадох ръката си предпазливо, хващайки тази на Чък. Когато го докоснах се почувствах странно. Сякаш през мен премина някакво електричество. Това ме уплаши и веднага отместих ръката си, съсредоточавайки се върху сериозното му изражение.
-Джизел. - отвърнах след време, затаила дъх. - Перес. - добавих, когато осъзнах, че не съм споменала второто си име.
-Останалите може да дойдете, за да ви представя на семейството си. - каза баща ми и аз го погледнах намръщено, когато се отдалечаваше с костюмираните мъже зад гърба си.
Качих се по стълбите за вторият етаж и влязох в стаята си. Грабнах телефона си и писах на Сара. Една от малкото приятели, които имах. Разбира се, не можеше да става дума за истинско приятелство. Общувам с нея и ходим на шопинг, защото и двете знаем какво е да си отраснал в богато семейство, на което не му пука за теб изобщо. С една дума разбирахме се добре, но всяка гледаше първо себе си. Типични жени. Когато получих отговора, който желаех от нея, взех коженото си яке и го наметнах. Грабнах чантата си на ''Шанел'' и излязох от стаята си. Отново се блъснах в нещо твърдо, но този път знаех идеално какво е.
-Ще спреш ли да ми се пречкаш? - попитах хапливо, а Чък ме погледна и успях да видя нещо като забавление в очите му. Смешна ли съм му?!
-За съжаление не. - отвърна. - Тук съм, за да Ви охранявам и ще се виждаме доста често.
-В такъв случай тръгвай, защото отиваме на маникюр. - казах му и посочих пътя пред мен, а той ме изгледа сериозно.
Нещо като ярост премина през кафявите му очи, но бързо изчезна. Добре, може би бях груба, но аз съм си такава. Особено с подчинените си. Не можеше да се очаква друго от богато, разглезено момиче. Тръгнах напред и Чък ме последва. Напуснах къщата по най-бързият начин и се отправих към големият гараж.
-И още нещо. - спрях пред колите и се обърнах към Чък. - Не понасям да ми говорят в уважителна форма. Знам, че съм важна личност и без нея, ясно? От сега нататък ми говори на ''ти''.
-Ясно. - кимна той сковано и се загледа в колите пред мен.
-Бялото BMW. - отвърнах и му метнах ключовете за джипа. - И се постарай да караш бързо. Не обичам да закъснявам.
Влязох на задната седалка в колата си и се настаних удобно. Извадих телефона от чантичката си, отговаряйки на няколко съобщения. Когато потеглихме се учудих колко добре Чък познаваше улиците, имайки предвид, че е от съвсем различна страна. След това се досетих, че използва джипиеса, инсталиран в колата. През целият път не обелвахме и дума, а аз мразех да мълча. Вероятно не смееше да каже нищо, защото бях груба с него и защото от мен зависеше заплатата, която баща ми му даваше. Тайно го огледах отново и се зачудих защо младо и красиво момче като него би работило подобна работа. Баща ми беше щедър в заплатите на служителите си, но все пак беше странно за мен. Останалите мъже с Чък по-рано изглеждаха по-възрастни от него, а като ги види как го следват, човек би си помислил, че той им е шеф или нещо такова. Разбира се, това би било пълна лудост, защото Чък изглеждаше толкова млад. Вероятно дори все още нямаше голям опит в тази професия, но за мен не беше проблем. Ако зависеше от мен нямаше да имам охрана изобщо.
-Приятелката ми каза, че ще закъснее. Би ли спрял някъде в центъра? - попитах го, нарушавайки тишината, а той само кимна. Отново това мълчание. Чудех се какво ли изобщо минава през ума му.
Чък изпълни заповедта ми и не след дълго се намирах в центъра. Сама. Огледах се и той беше изчезнал. Къде, по дяволите, би отишъл американец в центъра на Лондон?! Огледах се и го видях не далеч от мен. Приближих се до него и той не се отдръпна.
-Защо изчезна? - попитах го намръщено.
-Вие ми казахте, че... - започна и го изгледах лошо. - Ти ми каза, че искаш да си в центъра. За това те доведох. Прави каквото искаш, а аз ти обещавам да съм напълно незабележим. - поправи се и ми отговори, а аз килнах главата си на една страна. С това лице и тяло, опаковано в костюм трудно можеше да е незабележим.
-Не прави това. - отвърнах веднага. - Зловещо е и не искам да бъда сама така или иначе. Да тръгваме! - казах и започнах да вървя.
Навън имаше леко слънце, така че и двамата бяхме сложили слънчевите си очила. Чък крачеше до мен и отново мълчеше. Имах чувството, че той не е толкова мълчалив и спокоен по принцип. Самото ми изражение и държание го издаваха. Но явно беше инструктиран от шефовете на охранителната компания и баща ми да се държи професионално. В това нямаше нищо лошо, но не си падам по мълчанието. Поне успях да го убедя да върви до мен, за да не изглеждаме странно пред хората. Пред мен се разкри малък италиански ресторант, който харесвах и се запътих натам. Седнах на една маса, която имаше видимост към минаващите из центъра хора и Чък застана до мен. Беше със слънчеви очила, но знаех, че ме гледа.
-Сядай. - казах, посочвайки му стол до мен. Командвах го, но бях свикнала да правя това с хората, които работят за семейството ни. Той изпълни желанието ми и след малко сервитьорката ни донесе менюта. - И така... какво ще поръчаме? - попитах го, а той ме гледаше учудено. - Пица? Вино? И аз така мисля. - кимнах на себе си и оставих менюто на масата, махайки към момичето, което ни обслужваше. Усетих силна ръка върху моята и това ме накара да погледна недоволно към Чък. Той се осъзна и бързо премахна ръката си от моята.
-Няма да пия. - каза категорично. - Шофирам.
-Добре. - кимнах разбираемо. Бях леко замаяна от допира му преди няколко секунди. - Бяло вино, две италиански пици по специална рецепта, кола и бутилка вода. - поръчах набързо и момичето записа всичко, а след това изчезна. Направи ми впечатление погледа, който хвърли на бодигарда ми.
-От къде знаеш, че бих пил кола? - попита ме Чък и аз го погледнах. Усмихнах му се сладко.
-Всички обичат кола. - отвърнах, а той не каза нищо. - Разкажи ми за себе си. - подтикнах го, а той леко се напрегна.
-Няма много за разказване.
-О, стига. - отвърнах. - Защо си толкова мълчалив?! Аз мразя да мълча, така че, ако не говориш ще кажа на баща ми да те смени с друг. - казах му, а той явно прие думите ми на сериозно.
-Какво искаш да знаеш?
-От къде си? - попитах, а той се намръщи.
-Америка.
-По-конкретно? - подтикнах го отново.
-Ню Йорк.
-На колко си?
-Двадесет и пет. - отговори, а аз кимнах. Да, на толкова ми изглеждаше.
-А аз на двадесет и три. - отвърнах, без дори да ме е попитал. Вероятно не го интересуваше и изглеждах като глупачка. -Защо си се съгласил да работиш подобна работа на тази възраст? - попитах.
-Въпросите не станаха ли прекалено много? - отвърна той и за първи път долових закачлива нотка в гласа му.
-Прав си, съжалявам. - кимнах. - Нека ти кажа тогава как ще стоят нещата Чък. - изправих гръб и поставих ръце на масата, заемайки сериозна позиция. - Всяка сутрин в осем часа, не по-рано или по-късно, а точно в осем ще ме чакаш пред вратата с кола и ще ме караш до студиото, в което работя. След това съм на фитнес, но ако ми скимне бих отишла и на някоя разкрасителна процедура, често го правя. Обичам да пазарувам, така че ще носиш доста чанти. - обяснявах, а той ме слушаше внимателно. - Някои вечери ще ти се наложи да работиш до късно, защото обичам да завладявам нощните клубове, въпреки, че нямам много приятели.
-За това ли аз съм компанията ти сега? - попита той изведнъж, а аз не очаквах толкова директен въпрос от него. Изучавах го с поглед известно време. Изглеждаше ми или прекалено затворен, или срамежлив, но вероятността да греша е голяма. Все пак не го познавам.
-Вярно. - кимнах отсечено. - С приятелката ми Сара сме на маникюр по-късно, но трябваше да изляза от вкъщи по-рано, защото е трудно да бъдеш около семейството ми. - обясних съвсем накратко, а той се загледа в мен. В този момент осъзнах, че може би споделям прекалено много на непознат, който съм срещнала пред два часа.
Сервитьорката дойде и остави пред нас ароматните пици. Наля ми вино, без да откъсва поглед от Чък и това леко ме подразни. Той беше забележителен, така е, но тя трябваше да си върши работата.
-Достатъчно. - обадих се, казвайки й да спре не само да налива вино, но и да зяпа охраната ми. Момичето се опомни и си тръгна. На Чък сякаш това не му направи впечатление. - Да ядем. - казах с усмивка и двамата се захванахме с вкусната пица.
Подхванах безгрижен разговор с него. Говорихме за времето, за часовата разлика между Америка и Англия, обсъждахме хората, които минаваха покрай нас. Най-много се присмивах на дрехите им, а Чък допълваше с още някаква шега, карайки ме да се смея. Той рядко се усмихваше, но не знам дали това беше заради професионалното му държание или просто си беше такъв като човек. Нямаше и как да разбера. Беше ми напълно ясно, че това момче освен красиво е и много загадъчно.

Много се радвам, че реагирахте толкова положително относно третата книга и имате интерес. Знам, че заслужавате много повече от една глава на седмица, така че ще направя всичко възможно да качвам по три, както обикновено. Отново ще качвам в понеделник, сряда и петък.❤ Разбира се, напълно е възможно някога да се забавя и да не успея да кача на време, но се надявам, че ще ме разберете.❤ Коментирайте и гласувайте. Нова глава ще има в сряда.❤