Feel. (BG Fanfiction) Book 3

11.

*Джизел* 

Нещата с Чък вървяха доста добре след случката ни във фризьорския салон преди два дни. Не знам колко щеше да продължи всичко или на къде отивахме, но бях сигурна, че той ме прилича много. Бях обсебена от мисли за него. Харесваше ми как изглежда, харесваше ми властното му държание, макар и да беше просто служител и ми харесваше неговата загадъчност. На този етап Чък знаеше почти всичко за мен и семейството ми, но аз не знаех  нищо за него, освен, че има брат, който явно не е в Англия с него. Информацията, която ми даваше за себе си беше оскъдна, но не смятах да го притискам. Беше ми направило впечатление, че Чък може да бъде доста избухлив на моменти и аз определено не исках да го ядосвам като го засипвам с въпросите си. За сега просто се наслаждавах на времето си с него и на прекрасният секс, който правихме. Предпочитах всичко да си остане в тайна. Не желаех семейството ми да разбира и трябваше да сме внимателни. Имаше две причини да крия отношенията ми с Чък в тайна от тях. Едната беше, че с него се чувствах различно. Чувствах се щастлива и не желаех някой от семейството ми да се намеси и да помрачи щастието ми. Отдавна не бях изпитвала подобно нещо. Другата причина беше, че ако баща ми научи, че бодигарда ми ме чука, то определено щеше да издейства уволнението му много бързо и не само. Познавах баща си и знаех колко властен човек е. Ако разбере за нещо подобно, Чък не просто ще бъде уволнен, но и изпратен обратно в Америка. Не исках да преча на работата на охраната си. Всичко, което имахме трябваше да си остане между нас. Нямах представа каква е причината Чък да дойде в Англия и да работи тук, но парите явно му трябваха и аз нямах намерение да бъда пречка на работата му. По някакъв начин бях започнала да го ценя прекалено много. Може би, защото чувствах, че е по-различен от останалите момчета. Не ми се сваляше веднага, макар и да призна, че ме харесва. Даваше ми нужното пространство и ме разбираше. Единственото, което не харесвах в него беше това, че много рядко споделяше нещо за себе си. Даже никога.
Огледах се в огледалото и одобрително кимнах с глава на себе си. Бях облякла дълга рокля по тялото. Не беше официална, а съвсем обикновена и ежедневна. Грабнах голямата си чанта на Шанел и бях готова да напусна стаята си. Днес бях в настроение за басейн и когато приятелката ми Сара се обади двете заедно решихме да посетим един от басейните в Лондон. Разбира се, имайки предвид времето е ясно, че басейнът е вътрешен, но ние обичахме да посещаваме такива места и да разпускаме. Мястото разполагаше с всичко необходимо, за да можем двете с приятелката ми да се поглезим. Спа, джакузи, сауна и масажисти. 
-Джия! - чух гласа на мащехата си, когато слязох на първият етаж от голямата ни къща и врътнах очи.
 Обърнах се към нея и я приближих. Намираше се във всекидневната и пиеше обедното си кафе. Стела ми се усмихна, когато ме видя, но аз вече знаех, че това е просто от лицемерие. Въпреки хилядите процедури, които си правеше, тя не изглеждаше добре. Поне според мен. Носеше черната си коса винаги късо подстригана на каре, а пъстрите й очи изучаваха обстойно всеки, който е покрай нея. Никак не харесвах мащехата си. По характер не ставаше, но и външният й вид не беше особено хубав. Или може би ме отвращаваше само, защото го свързвах с Марек. Двамата имаха прилика, което е нормално след като са майка и син. 
-Какво става? - попитах я и звучах доста незаинтересовано. Дори не се опитах да го прикрия. 
-Отнасяй се с повече уважение, ако обичаш. - сопна се тя и ме изгледа неодобрително. 
-Имаш ли нещо за казване? Защото колата ме чака. - повдигнах вежди, игнорирайки глупавата й забележка относно държанието ми. Не беше никоя, за да ми казва как да говоря.
-Относно онзи парцал, който си дала на дъщеря ми. - започна Стела и отново се усмихна фалшиво. Подразних се, когато нарече роклята ми по този начин, но се опитах да го прикрия. - Искам да те информирам, че го изхвърлих и Лейла ще си купи нова рокля за танците. Този път ще я придружа аз. 
-Направила си какво с роклята ми?! - попитах я и тя забеляза, че се изнервих. Стиснах ръцете си в юмруци.
-Наричаш това рокля? - повдигна вежди мащехата ми. - По-скоро парцал подходящ за проститутка. Радвай се, че баща ти не го видя. И двете знаем, че нямаше да е особено мил, когато научи, че ти си го дала на малката му дъщеря. 
-Лейла хареса роклята. Съвсем нормална е и нищо й няма. Не мога да повярвам, че проваляш училищните й танци само, защото аз й дадох рокля, а не ти. - казах настъпателно, понеже знаех, че Стела ревнува, че съм близка със сестра си. 
-Няма да оставя дъщеря си да подражава на теб. - отвърна хапливо мащехата ми, оставяйки кафето си на масичката пред нея. 
-Очевидно тя харесва мен повече от теб. - килнах главата си на страна. - Знам колко ти е трудно да го приемеш. И все пак не мога да повярвам, че си изхвърлила роклята ми. 
-Не ме интересува какво харесва или не. Тя е на тринадесет. Няма да й позволя да се превърне в боклук като теб и да тича от момче на момче. - Стела повиши тона си и аз отстъпих крачка назад. - Хайде, отречи. Кажи, че не е така. Кой изобщо би бил с теб, ако няма изгода от тялото ти? 
Не казах нищо повече. Обърнах се и напуснах стаята. Марек мина покрай мен в коридора и усетих как ми се гади. Ненавиждах ги и двамата. Мисълта за това, което той ми стори преди години също мина през ума ми и ме довърши. Очите ми се насълзиха. Излязох отвън и видях BMW-то паркирано отпред. Опитах се да спра сълзите си, но не можех. Стела беше изхвърлила една от първите рокли, които бях създала. Също така от думите й ме заболя, защото до някъде беше права. Никога не съм имала истинска връзка, никога никой не е бил с мен без да има някаква изгода от това. Дори приятелите ми, които не бяха истински с мен. Телефона ми извибрира в ръката ми и осъзнах, че съм закъсняла, когато видях съобщението от Сара. Качих се на задната седалка на автомобила и затръшнах вратата след себе си. Чък се обърна и ме погледна учудено. Никога до сега не ме беше виждал да плача толкова много, но не ме интересуваше. Оставих чувствата си да се излеят. Не носих никакъв грим и можех да си го позволя без да изглеждам ужасно накрая. 
-Джия, какво... - започна Чък, но аз поклатих глава и му направих знак да спре. 
-Просто карай, Чък. - казах му с пресипнал глас, а той кимна без да каже и дума повече. 
Имах нужда да остана сама с мислите си за момент и той ми осигури това пространство. Не ме разпитваше, а просто ме остави да излея сълзите си на задната седалка на колата си. Нямах представа как знае от какво точно имам нужда. Той ме разбираше по-добре от всеки друг, а го познавах от съвсем скоро. Поех си дълбоко дъх и се постарах да се успокоя докато стигнем. Последното, което исках бяха въпросите на Сара. Приятелки сме, но не е човека, на който бих споделила, че доведената ми майка ме е нарекла  курва. Сара беше от хората, които по-скоро биха се съгласили с мнението на Стела, защото знаеше какъв полов живот водя. Всичките ми приятелки бяха такива. Искаха просто да научат някоя клюка от мен и да се подиграят зад гърба ми. Това как се чувствам слабо ги интересуваше наистина.