Feel. (BG Fanfiction) Book 3

8.

Събудих се от поредният кошмар, който включваше чичо ми. Осъзнах, че имам сълзи на очите си, но когато се огледах и разбрах, че съм в стаята си се успокоих малко. Погледнах часа на телефона си и видях, че е доста рано сутринта. Именно поради тази причина Ава все още не се беше появила и това ми даваше няколко минути спокойствие. Не ми харесваше, че имам икономка. Да, тя изпълняваше повечето ми задачи, грижеше се за визията ми, подбираше дрехите ми и винаги ми угаждаше относно това какво ми се яде. Но с нея нямах никакво уединение. Вече бях свикнала, защото това беше нареждане на баща ми, което не подлежеше на обсъждане. Дори да нямах нужда от собствена прислужница, той настояваше Ава да е постоянно край мен, докато съм вкъщи, за да се грижи за прищявките ми. Същото беше и с охраната. Нямах нужда от нея. Мисълта някой да ме наблюдава постоянно ми се струваше глупава и зловеща. Но в крайна сметка това също беше заповед от баща ми и аз трябваше да се примиря, както останалата част от семейството ни. Извадих късмет, че моят бодигард беше доста млад и се разбирахме през повечето време. Даже вчера ме разбра прекалено добре. Не се поколеба преди да задоволи желанията ми и да ме накара да свърша. При тези мисли се изчервих. По принцип не ми пукаше особено много за момчетата, с които имам някакъв интимен контакт. Или бяха добри и оставаха добър спомен в мен или бяха зле в леглото и забравях за тях. Чък, обаче, нямаше как да забравя или пренебрегна. Не само, защото беше дяволски добър в това, което прави с мен, но и защото той работи за мен. Помолих го да не споменаваме никога повече случката в хотела, но аз самата дори не можех да забравя за нея. При мисълта за устните му върху клитора ми се възбудих отново. Просто трябваше да накарам това да спре. Той не е момче, с което просто мога да си поиграя. Чък беше потаен, доминиращ и понякога плашещ. Това ме притесняваше и трябваше да го забравя, докато е време. Единствено любопитството ми не ме напускаше. Исках да знам повече за него. Бях любопитна. Той се държеше доста командващо с мен, въпреки обстоятелствата, в които се намирахме. Вчера ме подразни доста с поведението си и се постарах да му дам хубав урок, зарязвайки го пред хотела без превоз и познат, към който да се обърне за помощ. Идеята тогава ми се струваше забавна, но сега я намирах по-скоро за опасна. Познавайки Чък, знаех, че той щеше да се ядоса. За краткото време, през което работеше за мен, разбрах, че не е от хората, които обичат шегите. Не знаех дали се е прибрал и как е намерил пътя към дома на семейството ми. Не го бях чувала, нито виждала от вчера. Намръщих се, защото осъзнах колко глупаво и детински съм постъпила. Мисълта, че той би напуснал след тези мои действия ме накара да се почувствам по-гадно. Не исках да си представя, че охраната ми ще бъде някоя от онези кисели възрастни мъже. Чък беше различен. Хубаво различен. Можех да му се оплаквам, а той да ме изслуша внимателно без да ме съди. Можех да имам нужда някой да носи покупките ми немислимо дълго време из търговският център и той щеше да го направи.  Можех да имам нужда от кратко сексуално задоволство и той щеше да ми го осигури. При тази мисъл настръхнах и се постарах да я отпратя веднага. Имаше нещо в това момче, което ме караше да мисля за него и исках да разбера повече за него.
Изправих се от леглото и си взех ободряващ душ. Дойде ми доста добре. След това се погрижих добре за кожата на лицето и тялото си. Изсуших косата си добре, а после я вързах на висока опашка. Оставих няколко кичура да се спускат отпред. Изглеждаше сладко. Разрових се в гардероба си и открих нежна ежедневна рокля, която естествено беше в любимият ми бял цвят. Имах нужда от обновяване на гардероба си, защото повечето ми дрехи бяха в много светли цветове. Когато се облякох обух и маратонките си, които направиха тоалета спортно елегантен, а и ми бяха доста удобни. Направих семпъл грим, добавих подходящи бижута и бях готова за предстоящият ден. 
Имах план и се радвах, че икономката ми все още не се е появила. Напуснах  стаята си и се отправих директно към кабинета на баща ми.  Знаех, че той става доста рано, но все пак се надявах да не е там все още. Когато влязох в тъмната стая се зарадвах, че няма никого. Приближих се до бюрото и започнах да отварям всички шкафове, търсейки нещо, което ще ми даде информация за хората от новата ни охрана. По-конкретно за Чък. Не откривах нищо и започнах да се изнервям. Единственото, което намирах бяха папки, включващи информация за работата на баща ми по различни проекти. Това изобщо не ме вълнуваше. 
-Какво правиш тук? - чух мъжки глас зад гърба си и замръзнах на място. 
Не се страхувах, че можех да бъда хваната да тършувам в офиса на баща си. Той криеше доста поверителна информация тук, но тя не беше тайна за никой от семейството ни. В крайна сметка дори да решеше да ми мърмори, дори нямаше да ми пука. Бях тук с цел и не ме интересуваше, че бих му лазила по нервите за пореден път.
 Когато чух гласа се стъписах и дълго време не посмях да се обърна, защото гласа не принадлежеше на баща ми. Гласът беше много по-противен и предизвика гадене у мен. Събрах сили и се обърнах, срещайки сините очи на Марек. Доведеният ми брат затвори вратата след себе си и се приближи към мен бавно. 
-Тършуваш ли? - попита ме той отново, а аз вирнах нос. 
-Не те засяга. - казах грубо. 
-Знаеш, че всичко с теб ме засяга. 
-Грешиш. - изсъсках срещу него. 
-А когато... 
-Престани, Марек! - извиках. - Млъквай, мамка му! Не искам дори да чувам за това какво се е случило преди години. Не искам да ми напомняш. Това е било грешка и ми се повръща всеки път, когато се сетя за теб. - избухнах срещу него, а той ми се присмя. 
-За това ли накара охраната си да се държи така с мен? - попита ме подигравателно. - Не знаех, че разправяш на хората за преживяването ни в миналото, Джия. Аз също много искам да се похваля. 
-Не съм казвала нищо на никого. - отвърнах, клатейки глава.
Нямах представа какви ги е вършел Чък и кога се е срещнал с брат ми. Но това беше още едно доказателство, че той знаеше нещо и трябваше да бъда внимателна. 
-Преди няколко дни имахме спречкване в кухнята, а  днес ме гледаше сякаш ще ме убие. - засмя се Марек, а след това ме погледна злобно. - Но искам да му предадеш да стои настрана от мен и да не се бърка, защото това никак не ми харесва. 
-Вече ти казах, че не съм говорила с никой за това, което стана. - казах, гледайки го ядосано. - А и минавало ли ти е през ума, че той се държи така с теб просто, защото си отвратителен? 
След тези думи Марек се приближи още повече към мен. Бях го ядосала много и си личеше. Затаих дъх, защото започвах да се плаша, когато е толкова близо. 
-Мери си приказките, малката. Иначе ще повторя действията си от преди шест години и този път ще си трезвена. - каза тихо, но със заканителен тон и аз преглътнах шумно. 
Не понасях допира му, нито начина, по който ме гледа. Повече от всичко се боях да имам някакъв контакт с него. Срамувах се ужасно от действията си, които съм правила тогава под влиянието на алкохола. Не посмях да кажа на никого през всички тези години и той обеща, че ще го пази в тайна заедно с мен. Винаги, когато му беше удобно се възползваше от това да ми напомни за случката и да ме унизи. Не разбирах защо го правеше.
-Марек. - прекъсна ни мъжки глас и си отдъхнах, защото бях спасена от разговора с доведеният ми брат. 
Двамата с брат ми се обърнахме в посоката на гласа. Баща ми стоеше на вратата с чаша кафе. Явно току що беше станал и идваше в кабинета си, както обикновено правеше. 
-Добро утро, татко. - поздравих го, а той кимна, идвайки към нас. 
-Всичко наред ли е, деца? - попита без да подозира нищо.
-С Джия само си приказвахме. - отвърна Марек с невинна усмивка. Взе нещо от бюрото на баща ми и го стисна в ръката си. - Дойдох за тези документи. - добави, а татко кимна. 
-Би ли ни оставил насаме, Марек? - каза баща ми и по тона му стана ясно, че това определено не е въпрос, а нареждане. 
Марек напусна кабинета, хвърляйки ми няколко погледа преди да затвори вратата. Останах погнусена от тези негови действия, но все пак се обърнах към баща ми, който вече беше седнал зад бюрото си. 
-Какво търсеше тук, Джия? - попита ме баща ми, а аз повдигнах рамене. Не смятах да крия истинската причина,  поради която съм тук.
-Чудех се дали разполагаме с информация за охраните, които нае.
-Защо ми е това? - присмя се татко. - Знаех основни неща за тях, когато ги наех, но това е всичко. За мен е достатъчно да знам, че вършат добре работата си. - обясни, а аз кимнах с рабиране. Баща ми ме изгледа подозрително. - Нещо притеснява ли те? Искаш ли да смениш охраната си? Знаеш, че ако има нещо...
-Не! - отвърнах категорично. Мисълта Чък да не е повече край мен ме уплаши за пореден път днес. - Всичко е наред, татко. Просто бях любопитна. - казах истината, а той се загледа в мен.
-Има нещо друго, за което искам да поговорим.
-Какво има? - попитах директно, а той въздъхна и зае делова позиция. Стана ми ясно за какво ще говорим и автоматично врътнах очи.
-Давам ти пореден шанс да помислиш разумно, Джизел, и да ми дадеш контрола над фирмите. - започна той, а аз поклатих глава.
-Вече ти казах какво мисля. - отвърнах. - Когато съм готова и преценя, че наистина не мога да се справя с това ще ти ги прехвърля, но за сега...
-За сега? - почти извика баща ми, насочвайки зелените си очи към мен. - Джизел това е бизнес, а не шега. Имаш ли представа колко много хора работят в тези фирми на Ирсен? Осъзнаваш ли, че като просто стоиш и чакаш изпълнителните директори да вършат всичко сами, тези хора може да загубят работата си? Не би искала някой да остане на улицата заради безрасъдните ти избори, нали?
За момент ме разколеба, но после се опомних. В живота си винаги съм вярвала повече на чичо си, отколкото на баща си. И двамата бяха богати, но чичо ми винаги се движеше крачка напред. Именно заради това знаех, че той е предвидил всичко със завещанието си. Ако искаше да остави нещо на баща ми и съпругата му той щеше да го направи.
-Отговорът ми е не. - казах след време. - Аз оставам собственик на всички притежания на Ирсен Перес и това ще бъде така, докато сама не реша да го променя.
-Джия... - започна баща ми клатейки глава.
-Това е единственото нещо, над което нямаш контрол, нали? - попитах го и очите ми се насълзиха. Мразех да водим подобни разговори. Баща ми не го беше грижа за мен, а за парите. - Толкова много искаш да притежаваш всичко, за което чичо някога се е борил, че се опитваш да манипулираш собствената си дъщеря.
-Нямаш представа какво говориш. - избухна баща ми. В погледа му видях колко е ядосан. Той се изправи и заобиколи бюрото си. - Той не е постигнал всичко това сам. Аз винаги бях до него. Дължи ми го!
-Не ти дължи нищо и го знаеш. - отвърнах настъпателно. - Цялата ситуация е толкова глупава. Стоиш тук и се чудиш как да вземеш богатството му, а би трябвало да разследваш убийството му.
-Стига, Джия. - килна глава баща ми. - Дори ти не си толкова глупава, за да вярваш, че смъртта на чичо ти е случайна. Той не беше добър човек.
-Това може да е така. - кимнах, гледайки към баща ми. - Но беше добър с мен и това ми беше достатъчно. Подкрепяше ме така, както ти никога не направи.
-Говориш глупости, както винаги. Омръзна ми да обсъждаме темата. Знаеш, че ще получа всичко накрая.
-Единственото нещо, което ще получиш е съжалението ми. - казах, гледайки го сериозно. - Иска ми се ти да беше на негово място. - казах и усетих шамара на баща си да се разбива в бузата ми.
Хванах лицето си и го погледнах с насълзени очи. Лицето му се стегна. Баща ми беше много ядосан от думите ми.
-Върви в стаята си и помисли много добре над думите си, защото си на път да изгубиш и малкото уважение, което имам към теб! - извика той, а аз му се присмях.
-Защо мислиш, че ми пука? Отдавна изгубих баща си. - казах и го подминах. На вратата се спрях и го погледнах за последно. - Освен това и двамата знаем, че няма значение дали ме уважаваш или не. Единствената причина заради, която ме държиш около себе си е, че притежавам повече компании на Перес дори от теб. Страх те е, че имам повече власт, макар и да не я използвам.