Feel. (BG Fanfiction) Book 3

18.

Бяха изминали три дни, девет часа и тридесет и шест минути от престоя ми в имението на Чарлз Бийбър. Не, че ги броях. Истината е, че започнах да се отегчавам. След като казах на Чък, че няма смисъл да се опитва да оправи нещата между нас, той наистина се отказа или поне така ми изглеждаше. Виждахме се рядко. Буквално хвърчеше около къщата си като обезумял, а след него почти постоянно се влачеха огромни мъже с ядосани изражения. Не задавах въпроси, но предполагах, че нещо с работата му не е наред. Или е отсъствал прекалено дълго и сега трябва да се върне обратно към живота си и да навакса пропуснатото. Не знам как изобщо понася цялото това напрежение. Нямам представа с какво точно се занимава, а само, че е незаконно, но ми беше и напълно ясно, че не му е никак лесно. За съжаление през изминалите дни почти не разговаряхме. Ако трябва да съм честна в началото се зарадвах, че не го виждам, но ден по-късно започнах да усещам липсата му. Бях затворена в тази огромна сграда и умирах от скука. Нямах с кого да поговоря. Джеръми също рядко се появяваше. Вероятно и той беше зает с нещо. Нямах си никого. Не е като да не съм свикнала, но усещах липсата на вниманието на Чарлз. Не знам дали това беше добре или не. Единственият човек, с който успях да се сприятеля беше прислужницата Грета, която ме запозна и с останалите жени от екипа си, които работеха тук. Оказа се, че червенокоската, с която очевидно Чък беше спал, също работи постоянно в имението му. Името й беше Сесилия. Излишно е да казвам, че тя никак не ме харесваше, но чувството беше взаимно. Усетих, че се мръщя като мисля за нея и я изтрих от съзнанието си за момента. 
Размърдах се в леглото, намествайки се по-удобно в завивките, ухаещи на омекотител. Прозореца в стаята беше отворен и влизаше свеж въздух и лек ветрец, който караше пердетата бавно да се полюшват. Затворих очи и се насладих на момента. Чувствах се добре и бях спокойна, но в крайна сметка не можех цял ден да се излежавам в леглото. Дори това омръзваше. Изправих се лениво от леглото и отидох в банята. Взех си душ, а след това извърших всички останали обичайни процедури. Не ми хареса колко изморено изглежда лицето ми за това си направих бърз ежедневен грим. Не, че имаше кой да ме забележи, но поне аз щях да се чувствам по-добре. Когато приключих с всички тези неща се отправих към дрешника, в който бяха всичките ми дрехи, но въпреки това изглеждаше празен. Навън времето беше топло и първият ми план за деня беше да изпия кафето си, седейки на един от диваните в огромния двор. Обожавах това време, а нямах представа колко още ще бъда тук, така че исках да му се насладя максимално. Това е единственото хубаво нещо от престоя ми. Огледах дрехите си критично и накрая реших да облека къс сив потник и дънкова пола. Получи се сладък и удобен тоалет. Обух сандали в подходящ цвят и излязох от големия дрешник.
 С пъргави движения слязох по стълбите  към първия етаж, готова да отида в кухнята при Грета, за да си приготвя кафе. Връхлетях в голямото помещение без да се замисля и се блъснах в доста познато за мен силно мъжко тяло, което ме хвана преди да падна на земята и да се изложа пред всички в кухнята. 
-Добро утро, Джия. - усмихна се чаровно Чарлз, а аз побързах да се отдалеча от ръцете му. 
-Чък! - възкликнах изненадано и усетих, че леко се изчервявам. Дори не знам защо. По принцип не съм притеснителна около него. - А-аз дойдох за кафе. - изръсих, сякаш него го интересуваше изобщо. 
Чарлз повдигна вежди, загледан в мен. Огледах го и се сдържах да не прехапя устни. Изглеждаше доста добре. Примамливо, както винаги. Направи ми впечатление, че е доста небрежно облечен. Носеше синя спортна блуза, черно спортно долнище  и бели кецове. Дори в спортни дрехи изглеждаше секси. Той премести погледа си от мен и  се обърна към една от прислужниците си. 
-Донеси й го в хола на първия етаж. - нареди той и ме хвана за ръката. Усетих как настръхвам при допира му и не можех да откъсна поглед от него. - И нека кафето й да е с повече захар. - добави Чък, защото очевидно знаеше как пия кафето си. 
Никога не бих предположила, че е човек, който би запомнил такива дребни детайли за някое   момиче. Но в крайна сметка част от работата му преди беше да угажда на прищявките ми, така че е бил задължен да запомня такива подробности за мен. Прекосихме големият коридор и се озовахме в доста просторен хол, в който не бях влизала и нямах възможността да го огледам обстойно. Както винаги не се учудих, че всичко е обзаведено с много стил. Мебелите бяха модерни, диваните бяха кожени, но все пак се усещаше уют. Въпреки, че стаята беше на първия етаж отново имаше френски прозорци, които водеха към задния двор на имението му. Домът на Чък беше много красив, а той очевидно си падаше по лукса. 
-Какво има? - попитах, когато той се опря на един от диваните, но без да сяда на него. 
Аз също предпочетох да остана права. Все още се чувствах нервна около него и исках да сме на едно ниво. А и през последните дни си разменяхме само по няколко думи на ден. Започнах да го чувствам много по-далечен. Аз му се правех на сърдита в началото и се старах да го избягвам, но в крайна сметка свикнах с ежедневието си тук и компанията му вече беше започнала да ми липсва. 
-Знам, че бях прекалено зает напоследък,  но... 
-Чък. - прекъснах го и направих крачка към него. Той се загледа в мен. - Не е нужно да обясняваш каквото и да било за това. Изяснихме се още онази вечер след вечерята с родителите ти. Между нас няма нищо и ти по никакъв начин не си задължен да ми обръщаш внимание постоянно. Тук съм като твоя заложница, а не приятелка. - казах неоспоримите факти, а той се намръщи. 
-Думата заложница звучи ужасно. - отбеляза Чък, а аз повдигнах рамене. 
-Но е така. 
-Знаеш, че не е така. - отвърна той, гледайки ме право в очите.
 Бях достатъчно близо до него и той успя да хване ръката ми, притегляйки ме плавно към себе си. Не се отдръпнах, защото за съжаление и аз исках да го почувствам близо до себе си дори за малко. Знаех, че не трябва. Не бива да му се доверявам отново. Вече стана ясно, че този човек е способен да ме нарани жестоко. Поех си дълбоко въздух, когато телата ни бяха почти прилепени едно за друго. Усещах напрежението между нас и тялото ми настръхна, искайки още повече близост. Чарлз продължаваше да се взира в мен, както и аз в него. 
-Напротив. 
-Искам да опитам да променя нещата, но ти не ми позволяваш. - каза Чък и аз поклатих глава. 
-Няма какво да се промени. Аз не те познавам. Във всеки един момент се държиш различно с мен и това ме плаши още повече. Онзи ден беше готов дори да ме убиеш пред брат си. Това не е нормално, Чарлз. - отвърнах, поемайки си въздух.  - Нещата са такива каквито са. Не мога да ти се доверя отново. А и не забравяй, че съм тук поради съвсем различна причина. 
-Не биваше да избухвам така тогава. Вече ти казах, че не мисля всички неща, които ти наговорих. Искаш да се извиня ли? - попита ме той хапливо и аз повдигнах вежди. 
-Толкова ли би било ужасно за теб, ако кажеш, че съжаляваш за думите си? - попитах изненадана. 
-Не. Джия... Аз просто... 
-Не си свикнал да се извиняваш. - посочих, а той не отрече. 
-По дяволите! Не съм свикнал да правя нищо от това, което се случи между мен и теб в Лондон! - каза Чък, държейки ме здраво до себе си. Направи ми впечатление, че не му беше приятно да си признае нещо такова. 
-Тоест да имаш нормални отношения с момиче? - попитах, за да го подтикна да говори повече. 
-По-скоро да угаждам на момиче, да правя всичко, което тя ме помоли, да я изслушвам, да бъда приятел с нея и в същото време да правим най-невероятния секс някога или да спим в едно легло. Всичко това е непознато за мен. - каза   на един дъх и леко повиши тона си, но това не ми повлия. 
-Чък това се нарича връзка, а съм сигурна, че ти си имал много. - подсмихнах се и опитах да се отдръпна от него, но той ме спря. 
-Обаче не съм. - отвърна. - И искам да разбера какво е, но ти не ми позволяваш. 
-Как изобщо може да искаш връзка с мен след като дори не можеш да ми кажеш какво изпитваш към мен? Това е откачено! Особено след всичко, което стана. Ти ме отвлече от собственото ми семейство! 
-Не прави това на проблем! - отвърна ми Чък заядливо. - Ти дори не се чувстваше добре в това семейство. 
-И кой си ти, че да решаваш това? - ядосах се и се отдръпнах от него.
-Аз съм този, който знае, че доведеният ти брат те е изчукал, когато си била мъртво пияна, мащехата ти те мрази, а  баща ти не те смята за нищо. Признай си. Аз те измъкнах от всичко това. - Чък също започна да се изнервя от разговора и скръсти ръце пред гърдите си. Аз направих същото. 
-И сега какво? Трябва да ти благодаря ли? Да се хвърля в обятията ти, защото си ме спасил от хората, които ги интересува единствено наследството ми и си ме докарал при други такива хора? Това е абсурд! 
-Не се опитвам да оправдая постъпката си, но тук си много повече в безопасност, отколкото там, където Марек те дебнеше зад всеки ъгъл и е готов да те изчука отново, ако му се отдаде възможност! - Чък размаха едната си ръка, опитвайки да предаде по-голяма важност на думите си. Знаех, че от части е прав и ми се догади. 
-В безопасност, да. Заобиколена от семейство на престъпници и похитител, който също е готов да ме изчука отново. - отвърнах със сарказъм, посочвайки го. Чък повдигна вежди. 
-Семейството ми не ти е сторило нищо лошо, за разлика от твоето. И освен това знаеш, че аз имам чувства към теб! - извика, сочейки се.
 Първите няколко секунди седях като ударена с мокър парцал, защото не знаех как точно да реагирам.Съзнавах колко му е трудно да говори за това какво изпитва и макар да не ми беше казал точно какво чувства, все пак си беше признал, че има нещо към мен. Гърдите ми се стегнаха и едвам можех да дишам, а очите ми леко се насълзиха. Не знаех как да постъпя или какво да кажа. Не знаех дали мога да вярвам на думите му или са поредната му игра. Все пак той вече предаде доверието ми веднъж и не му пречи да го направи отново. Въздъхнах. Аз също го харесвам и определено Чък не ми е безразличен, но не мога да имам връзка с похитителя си. Това би било пълна лудост. Всичко е сложно и объркано, но аз също изпитвах чувства към него. Той наистина се превърна във важен за мен човек дори да ме нарани като ме доведе тук. 
-Чък, аз... 
-Отмести се веднага! Разбира се, че мога да вляза. Той ми е племенник! - чу се женски глас, който ме прекъсна.
 Двамата се обърнахме едновременно към вратата. Чък въздъхна, а аз се вцепених и буквално зяпнах с уста. Жената с тъмно руса коса и широка усмивка се приближи до Чарлз и го дари с широка прегръдка. Не можех да повярвам, че в хола му се намираше най-добрият моден дизайнер в целия свят и мой идол. 
-Джазмин Уестмор! - почти извиках с изненада преди да се осъзная и запуших устата си с ръка след това.
 Тя се обърна към мен и ме огледа цялата. Беше доста учудена от реакцията ми, но аз бях в шок. Дори не можех да повярвам, че я виждам със собствените си очи. През последните няколко години не спирах да изрязвам нейни модели и да се вдъхновявам да рисувам мои собствени. Това не можеше да е истина!  Джазмин изглеждаше по-добре на живо, отколкото по телевизията и модните списания. Тоалетът й, както винаги беше безупречен, съчетан с перфектна чанта и обувки. Косата й беше вдигната на висока и идеално права конска опашка, а на главата й се бяха разположени скъпи слънчеви очила. 
-Чъки, кажи на охраните си да не са толкова лоши с мен. Искам да мога да те видя, когато пожелая. Това не е крепост, за Бога! - размаха ръце Джазмин като вече гледаше към Чарлз. 
-Съжалявам, лельо. Трябваше да поговоря с Джизел насаме. - повдигна рамене Чък, а аз го погледнах учудено. 
Лельо? Джазмин Уестмор му е леля? Какво? Как? Той знаеше, че я харесвам като дизайнер и никога не ми каза, че всъщност тя му е роднина. Господи! Усетих гнева да се появява в мен, защото това беше поредното нещо, което не знаех за него. А минути преди това ми обясняваше, че иска връзка с мен. Как е възможно да се получи нещо и да му имам доверие като постоянно крие някакви неща? Наистина трябваше да стоя настрана от този мъж. Жалко, че не можех. 
-Обеща да се обадиш вчера. - отбеляза Джазмин, а Чък прокара нервно ръка през косата си.
-Имах ужасно много работа. 
-Спри до тук. - прекъсна го леля му и вдигна ръка във въздуха. - Не искам да чувам и дума за нещата, с които с баща ти се занимавате. - каза остро тя и след това се обърна към мен с мила усмивка. Аз все още стоях като вцепенена в средата на стаята. - А кой е това? 
-А-аз съм... - започнах да говоря, но отново бях прекъсната. Този път от Чък. 
-Това е Джизел. - отговори вместо мен той и аз го погледнах намръщено. - Моята приятелка. 
Изражението ми бързо премина от намръщено в объркано, докато Чък гледаше към леля си. Приятелка? Не сме се разбирали така. Не съм му приятелка, няма начин. Забелязах как лицето на Джазмин Уестмор грейна   и тя стана дори още по-красива. Приближи се до мен и си личеше щастието в очите й. 
-Приятелка?! - попита тя и се обърна отново към Чък. Той кимна едва доловимо, но това й беше достатъчно, за да изръкопляска с ръце. - Чъки! Не мислех, че този ден ще дойде някога. Много се радвам! Бях започнала истински да се притеснявам за теб и ходенето ти от момиче на момиче.
-Добре, това е достатъчно. - каза Чък сериозно след думите й и тя кимна.
 След това светкавично се обърна към мен. Погледа й все още грееше от щастие и не спираше да се усмихва. 
-Много се вълнувам! Защо не ми я представи по-рано? Знаеш, че това е голяма новина. - попита тя, а аз се засмях на това колко е развълнувана от лъжата, че Чък си има приятелка.
-За да избегна реакции като тази. - отвърна Чък спокойно. 
Джазмин хвана ръцете ми и това ме изненада. Поведе ме към дивана и двете седнахме на него. Една от прислужниците се появи, носейки вече изстиналото ми кафе, а Джазмин й поръча още куп неща, които да донесе. След това известната дизайнерка отново насочи вниманието си изцяло към мен. Това леко ме притесни. 
-Искам да знам всичко за теб! От къде си? На колко си? Как се запознахте с Чарлз? Той романтичен ли е с теб? Знам, че понякога може да бъде прекалено твърдоглав. - каза тя ентусиазирано, а аз се огледах объркано из стаята, търсейки Чък с поглед. 
Моделът за подражание в живота ми стоеше пред мен и ме питаше неща за измислената ми връзка с момче, което всъщност ме отвлече. Не знаех какво да й отговоря. Очевидно Джазмин не беше добре запозната с работата на Чък, Джеръми и Джъстин. Личеше си, че обожава Чарлз и явно е доста близка с него. Не исках да я лъжа, но явно така трябваше. Тя не знаеше истинската причина, поради която съм тук. Улових погледа на Чък и се загледах в него. Той ми кимна, но си личеше, че нещо не е наред. Не знаех дали се притеснява за  разговора ни от по-рано или от въпросите на леля си. 
-Нещо не е наред ли? - попита объркано Джазмин, защото явно съм задържала погледа си върху Чарлз прекалено дълго време без да обеля и дума.
-Не, не. Всичко е наред. Аз съм от Лондон, на двадесет и три съм и ... - започнах да търся думи, с които да отговоря на въпросите й, но Чък се намеси навреме.
-Не я притискай така, лельо. Джизел се притеснява, защото тя е най-големият фен на модната ти линия. - обясни той, а Джазмин постави ръка на гърдите си, гледайки учудено. 
-И не само! - отвърнах. - Харесвам всичко, което правите. Харесвам ревютата Ви, стилът Ви, държанието Ви. Дрехите, които творите са истинско изкуство. Едва ли има някой, който би надминал този талант. 
-Боже мой! - засмя се Джазмин и махна с ръка. - Няма нужда да ми говориш на Вие, скъпа. Щом си гадже на Чарлз значи си част от семейството. Съжалявам, ако съм те стресирала в началото. Не вярвах, че племенника ми ще си намери сериозна приятелка, а сега се оказва, че си е намерил и то приятелка с вкус към модата. Не може да е по-хубаво! - продължи да говори развълнувано Джазмин и ме накара да се усмихна.
 Тя взе кафето си от малката масичка и отпи грациозно. Очарователната усмивка не слизаше от лицето й, а кафявите й очи, които и Чък притежаваше, не спираха да ме изучават с интерес.
-Всъщност може да е по-хубаво. Джизел е много талантлива. Роклите, които е рисувала и шила са страхотни. - отново се обади Чък и аз го погледнах стреснато. 
-Какво? - казах изненадано. - Не е вярно! 
-Вярно е. - опроверга ме той. - Виждал съм роклята, която даде на сестра си за танците й в училище, виждал съм те и как рисуваш. 
-Наистина ли? - възкликна Джазмин и ме погледна. 
-Т-това беше мечтата и хобито ми. Нищо повече. - отвърнах и тя се намръщи. 
-Беше? Какво се обърка? - попита, а аз погледнах към Чък. Нямаше как да й разкажа за ужасното си семейство или за факта, че всъщност съм тук по принуда или че племенникът й не ми е гадже наистина. - Никога не бива да се отказваш от мечтите си! Покажи ми нещо твое. 
-А-аз... не съм сигурна, че скиците ми са тук. - казах колебливо. 
-Така е. Не са. - отвърна Чък и заобиколи диваните, отивайки до някакъв шкаф.
 Зачудих се какво ли прави, но след малко той се обърна с някакъв лист хартия в ръцете си. Беше измачкан, но прилежно сгънат на четири. Погледнах го учудено, а той го подаде на леля си. Джазмин разтвори листа и в първия момент покри устата си с ръка, а след това очите й започнаха да оглеждат всеки детайл. Любопитството ми надделя и погледнах в листа. Джазмин Уестмор държеше в ръцете си моя скица на червена вечерна рокля, която преди време беше отхвърлена от жената, за която работех. Тогава много се разстроих и добре помня, че изхвърлих рисунката. Как се е озовала в Чък? 
-Чарлз Бийбър! Как си могъл да криеш това момиче от мен до сега?! - попита Джазмин и насочи погледа си към него. 
-Понякога Джизел не вярва в таланта си и в себе си. - повдигна рамене Чък, говорейки на леля си, но гледаше към мен. - Преди време беше изхвърлила тази скица, защото някой й каза, че не е добра. Спасих я от боклука, защото ми се стори прекрасна. 
-Престани, Чъки. Ще ме разплачеш. - махна с ръка леля му и се засмя, а след това погледна към мен. - Не знам какво си направила, но не мога да позная племенника си. Подобен жест е нетипичен за него. - добави и аз се засмях неловко, защото и аз нямах представа кога и как е спасил рисунката ми. Бях приятно изненадана от постъпката му. - Отивам да се освежа, а след това предлагам да отидем на шопинг. 
-Но аз... 
-Не приемам не за отговор. На Чък нищо няма да му стане, ако се раздели с теб за няколко часа, а и освен това явно достатъчно дълго време те е криел в Лондон само за себе си. Сега ще те сподели.  - побърза да каже Джазмин и се изправи, взимайки чантата си. - Ще се обадя  на Малия и Кейтлин. Ще бъде страхотно! А това остава за мен. - добави и размаха листа с роклята ми. След това го пъхна внимателно в чантата си и излезе от стаята без да ми даде право на какъвто и да било отговор. 

Надявам се главата да ви е харесала. Не забравяйте да гласувате и коментирате! До следващия път!❤❤❤