Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Епилог

(Не забравяйте да прочетете ЦЯЛАТА авторска бележка в края на главата)

*важна бележка от автора на превода в края на главата*

Държаха сърцата един на друг в плен, без дори да го осъзнават. От момента, в който Хари насапуниса изгорената ръка на Амелиа, тя видя малката искра светлина, скрита в неговата тъмна бездна наречена душа. И в този момент тя беше решена да намери отговорите, които бяха заровени дълбоко в сърцето му. Но по време на това копаене Амелиа никога не е очаквала да намери толкова красиви неща, прикрити в тъмнината. Нещата, които разбра за Хари, промениха мнението й за него; и тогава тя се влюби.

Тя се влюби в чудовището, което живееше под леглото й.

През цялото време в което Амелиа мислеше, че Хари я е отвлякъл, за да я накара да живее живота си в нещастие, всъщност той беше направил обратното. Хари беше взел Амелиа онзи ден, защото искаше да я спаси от света. Той искаше да я спаси от новата война, която наближаваше. Той искаше да спаси сестрата на най-добрия си приятел, заради чувството на вина за онова, което му беше причинил.

Той залови Амелиа без намерение да я обича, но го направи, той я обичаше. Тя вече не се смяташе за сестра на най-добрите му приятели

Той залови Амелия без намерение да я обича, но го направи, той я обичаше. Тя вече не я смяташе просто за сестра на най-добрия му приятел- смяташе я просто за... негова.

След живот в свят, покрит с омраза; Хари не знаеше, че е способен на нещо като любов, но тя запали изгорелия пламък дълбоко в сърцето му и му даде причина да бъде щастлив.

Амелиа откри толкова много красота в мрака и толкова много ужаси в светлината на това, което познаваше. Вече не се страхуваше от чудовищата, скрити под леглото й, защото беше влюбена едно от тях. Той беше чудовище, но се отнасяше с нея като със злато. Първоначално той беше обещал да пази Амелиа в безопасност заради Ейдриан, но в крайна сметка това вече нямаше нищо общо с Ейдриан.

От момента, в който се целунаха за първи път в уличката, Хари разбра, че тя беше различна.

От момента, в който седеше на болничния стол с дни в очакване тя да се събуди, той знаеше, че го е грижа за нея.

От момента, в който тя прокара пръсти през косата му, докато той се правеше на заспал, той разбра, че тя е специална за него.