Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

102

Дъждът продължи да се лее и тялото ми отказваше да се помръдне от земята. Ръмжащите облаци ставаха все по-тъмни и дърветата се поклащаха от вятъра. Сълзите ми бяха пресъхнали, но сърцето ми не беше по-малко разбито. Звуците на потропващия дъжд удавяха празните ми мисли. Умът ми се чувстваше кух- емоциите ми бяха изчезнали. Чувствах се като нищо друго освен като физическата част от съществуването, просто заемайки място на тази претъпкана земя.

"Амелиа, ставай." Силният познат акцент прониза мислите ми. Повдигдах главата си от скута си и видях Хари да стои в краката ми. Беше напълно сух и без никакви наранявания по лицето.

Това отново беше подсъзнанието ми, което ми правеше номера.

"Не мога." Промърморих му, опитвайки се да анализирам всеки аспект от лицето му, който ми липсваше толкова много.

"Да, можеш. По-добра си от това, скъпа. Знаеш, че ще се разболееш, ако продължаваш да седиш тук така." Каза загрижено.

"Как така си тук в момента Хари?" Казах аз, докато го гледах да стои под дъжда, но напълно сух.

"Казах ти- аз съм образът, който виждаш, заради целия шок и адреналин, който тече в отричащия ти ум. Мозъкът ти се бори какво да прави, но аз съм единствената фигура, за която можеш да се сетиш, когато спориш с някого." Обясни спокойно.

Затворих очи и притиснах дланите си към тях.

"Боже, ти не си истински, ти не си истински..." Измърморих на себе си, докато клатех глава. Очите ми бяха стиснати силно затворени с надеждата, че той ще изчезне. Да го гледам и да знам, че не е истински, просто ме разкъсваше.

Отворих очи отново и го видях да стои там, скръстил ръце и със самодоволно изражение на лицето му, което съм виждала толкова много пъти преди.

"Няма да си тръгна толкова лесно. Сега ставай. Мислех, че ще отидеш по-рано, но от момента, в който изчезнах, ти седя тук още цял час." Той извъртачя очи и пъхна дългите си пръсти в джобовете на дънките си.

"Трудно е!" Казах в защита.

"Знам, скъпа, но ти си силна. Само си помисли, ще можеш да видиш родителите си отново." Опита се той да ме убеди, докато стоеше пред мен.

"Не искам родителите си толкова, колкото исках теб, Хари." Казах обратно. Знам, че е грубо да го кажа, но родителите ми дори не ми обръщаха внимание. Да се ​​прибера при тях е нещо, което не исках в сравнение с това да съм с Хари. Всичко, което исках беше Хари.