Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тридесет и Осем

Леко присвих очи, чувствайки те дезориентирана от това къде се намирам. Очите ми бързо се приспособиха и си спомних, че все още бях в стаята на Хари. Погледнах към часовника, който казваше 12:30 сутринта. Уау.

Преспах половината ден, как Хари ми е позволил да спя толкова дълго?

А къде беше Хари?

Умът ми до този момент беше пренебрегнал факта, че гигантска ръка беше опряна на бедрото ми и краката ми бяха преплетени с друг чифт. Обърнах глава зад себе си и не видях никой друг освен Хари да лежи точно зад мен, спейки.

Едната му ръка стоеше здраво подпряна на бедрото ми, докато другата му беше извита под врата ми. Погледнах през татуираната му предмишница и се почувствах шокирана, че това не беше първото нещо, което забелязах когато отворих очи.

Как в крайна сметка се случи това? Той трябваше да остане на негова страна, а аз да остана на моята. Не знаех дали да го събудя или просто да го изчакам да се събуди сам.

Кого залъгвах... Не можех да лежа тук и просто да не правя нищо, докато той не се събуди. Трябваше да се махна оттук и може би той щеше да забрави, че изобщо съм спала тук с него.

Бавно започнах да сядам толкова деликатно, колкото можех, като се молех да се махна оттук, без той да забележи.

"Амелия." Дрезгавият му тон промърмори и аз замръзнах. Обърнах глава към него и видях пронизващите му зелени очи да изгарят в моите.

"Добро утро." Това беше всичко, което успях да изплюя, докато седях наполовина в ръцете му. Къдриците му бяха разрошени, но все още му стояха добре, очите му изглеждаха уморени и имаше торбички отдолу, а ръката му все още беше обвита около кръста ми, въпреки че той знаеше, че е там.

"Съжалявам, че те накарах да спиш тук." Промърмори, докато половината от главата му беше заровена в черната възглавница.

"Не си ме накарал, всичко е наред." Бързо отговорих, докато гледах ръката му, все още увита около кръста ми. Той забеляза че се взирам в необичайния контакт, така че веднага се отдръпна.

"Е, благодаря." Каза той с дълбокия си сутрешен глас.

"Не се притеснявай. Спомняш ли си нещо от снощи?" Попитах от любопитство. Помни ли, че ми каза, че сестра му се е самоубила, по-скоро се чудех.