Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Четири

Отворихме вратата към спалнята ми, Хари държейки ръката си около рамото ми. Сълзите спряха да се стичат по лицето ми, но все още треперех силно. През целия път обратно до апартамента Хари не се отдръпна от мен и беше успокояващо, защото не исках да съм далеч от него.

Влязохме в стаята ми и той свали якето си и го хвърли на стола ми. Чувствах се напълно изцедена от емоции. Разсеяна съм и съм на ръба, всичко ме беше изморило.

"Трябва просто да си легнеш. Беше дълъг ден." Хари измърмори тихо, когато се отдръпнах от него.

"Да, само отивам да се преоблека." Едва имах сили да говоря. Гласът ми се пречупваше и беше основно шепот.

"Искаш ли да си тръгно?" Попита той.

"Н-не. Ще се преоблека в дрешника. Не си тръгвай сега, моля те." Помолих. Не беше от полза за гордостта ми да го моля така.

Но не ме интересуваше. Наистина просто не исках да съм сама.

"Добре." Той кимна, преди да отиде и да седне на леглото ми.

Влязох в дрешника си и се преоблякох в панталон и светлосин пуловер. Трябваше да се махна от тези провокативни дрехи и никога повече да не ги облека. Няколко минути по-късно излязох от дрешника и видях Хари да седи в края на леглото ми.

"Уау, това пасва идеално на извивките ти." Хари се пошегува тихо, имайки предвид широките ми дрехи.

Леко се усмихнах, преди да отида и да седна на леглото зад него, идпълзявайки до възглавниците. Той веднага стана и тръгна към вратата, без нито една дума да излезе от устните му. Тръгваше ли си вече? Не се опитвах да звуча нуждаещо се, но ми се искаше да остане още малко. Просто наистина не исках да съм сама. Знаех, че никой нямаше да влезе тук или нещо подобно, но просто се чувствах наистина неспокойна в момента.

Той стигна до вратата, но вместо да посегне към дръжката, той изключи светлината. Стаята изведнъж остана само леко осветена от лампата на нощното ми шкафче. Той се приближи и спря в края на леглото, грабвайки тениската си и хвърляйки я от тялото си.

Кожата му покрита в мастило се показа от топлия полумрак на лампата и той изглеждаше абсолютно спиращо дъха. Косата му стоеше идеално изметната назад от лицето му, докато пръстенът на устната му оставаше възхитително закачен на долната му устна. Сенките от осветлението караше издялания му торс да изглежда невероятно, а мастилото, разпръснато по кожата му, никога не ми беше изглеждало толкова привлекателно. Изпъкналите му v-образни линии се стесняваха до дънките му, които висяха на ханша му, като лентата на боксерките му излизаше в горната им част.