Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Две

*Главата съдържа МНОГО СЕКСУАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ*

Той беше достигнал лимита си, независимо колко пъти си бях казвала, че съм приключила с него, той самият беше също толкова приключил със себе си. Той призна, че е убиец, който никога няма да промени начините си - призна, че получава тръпка от това, което правеше, но също така призна и че не искаше да ми причини зло.

И това беше много за Хари да каже.

Някои биха казали, че съм идиотка и вероятно бих се съгласила с тях. Защото сега бях тук, лежах в ръцете на моя похитител, лежах в леглото му, докато той мълчаливо прокарваше ръка през косата ми. Същият този мъж заплаши живота ми само преди два часа, държейки острото острие до гърлото ми и почти се смееше, докато аз се разпадах от ужас.

Но толкова много се беше случило от този момент.

Главата ми лежеше върху голите му гърди, докато слушах звуците на биенето на сърцето му. Подсъзнателно прокарвах върховете на пръстите си по корема му, преминавайки всяка вдлъбнатина върху мускулестата му кожа.

Ръката му мина многократно през косата ми, плъзгайки пръстите си по линията на косата ми и премахвайки косата от лицето ми.

И двамата бяхме много мълчаливи. Както винаги, имах толкова много въпроси - но бях твърде изтощена дори да си помисля да ги задам, просто исках да се насладя на този момент. Тази вечер видях една нова негова страна и това беше много уморително само по себе си.

Не знаех къде му беше умът му в момента. Можеше да бъде добре, да бъде спокоен, облекчен или пълен с разкаяние.

"Имаш наистина мека коса." Промърмори той, докато прокарваше ръце през косата ми, като леко я галеше с големите си пръсти. Лек кикот напусна устните ми при ненужния му комплимент.

"Да, мия я всеки ден." Казах шеговито, докато прокарвах пръсти по изрисуваната му кожа.

"Забавно." Той саркастично прошепна. Обърнах глава и го погледнах. Чертите на лицето му бяха спокойни и удовлетворени и той нежно ми се усмихваше.

"Добре ли си?" Прошепнах колебливо.

Лицето му леко посърна и той кимна, засрамен от случилото се, не толкова отдавна.

"Не трябваше да се разпадам така." Каза той с разкаяние.

"Не, Хари, радвам се, че го направи." Обърнах тялото си, така че легнах по корем до него.