Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Шестдесет и Пет

Ето как общо взето изглеждат момчетата в тази история😍 минус някои малки разлики.

Но убийте ме сега omg 😍😍

//

Амелиа Адамс

Въгленът се размазваше с пръстите ми по хартията, докато седях срещу Хари, работещ върху собствените си неща.

Не бях рисувала от толкова дълго и се чувствах невероятно. Толкова много неща се бяха случили откакто бях тук и всичко, което исках да направя, беше да се изгубя в някакъв вид изкуство поне за известно време - това толкова облекчаваше стреса.

Хари се държеше страхотно с мен напоследък, но все още беше стресиращо да съм тук. Част от мен се чувстваши така, сякаш винаги щеше да бъде стресиращо, независимо колко хубави бяха нещата между нас.

Той седеше тихо срещу мен и си работеше върху документите. Пръстенът на устната му стоеше здраво между зъбите му, а веждите му бяха набръчкани концентрирано. Очилата седяха на лицето му поне веднъж, вместо да са скрити в чекмеджето на бюрото му и това ме правеше щастлива, защото просто показваше, че той се отпускаше по отношение на външния си вид.

"Какво гледаш?" Усмихна се той самодоволно, като не откъсваше поглед от документите си, забелязвайки как се бях втренчила.

"Теб." Измърморих с усмивка.

Той поклати глава със същата усмивка и прокара ръка през косата си. Седеше на това бюро от часове - не си даваше почивка. Дори не знаех за какво прекарваши толкова време в работа.

"Вероятно трябва да си починеш - изглеждате претоварен." Измрънках, докато нанасях въглен върху хартията.

"Исками се." Промърмори той, докато все още пишеше. Той просто щеше да се претовари.

Въздъхнах и се изправих, тръгвайки напред и заобикаляйки бюрото му, където той все още седеше. Застанах до него, докато той не спираше да обръща внимание на нещата върху бюрото си.

Преместих ръцете му от бюрото и седнах в скута му, обкрачвайки бедрата му с лице към него.

"Не мога да си взема почивка, скъпа." Промърмори той, докато гледаше през рамото ми покрай мен и към работата върху бюрото си.

"Сигурен ли си?" Прошепнах, докато целувах изпъкналата му челюст.

Опитвах ли се да го съблазня? Да. Но го правех, защото той наистина трябваше да си поеме дъх и да си почине от цялата тази бумащина.