Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Четири

Текстът в курсив между наклонените черти е от книгата, която чете Хари!

•

Хари Стайлс

2013

/Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому./

Препрочитах страниците на любимата си книга Спасителят в Ръжта, докато държах краката си вдигнати на стола срещу мен. Днес общата стая беше празна, така че реших да дойда да чета тук вместо в килията си. Някакво ново хлапе не спираше да си изревава очите и разбира се, че килията му беше точно до моята.

Искаше ми се да осъзнае, че да си изплаче шибаните очи просто щеше го направи по-голяма мишена на това място. Чух, че беше затворен, заради нещо като вандализъм, трябваше да излезе след не повече от година, така че ако просто млъкнеше, времето щеше да мине много по-бързо.

Аз от друга страна бях тук от шест месеца и имах още две години и това беше при добро поведение.

Това място е абсолютна глупост, но ми даваше шанс да бъда сам. Единственото нещо, което ме притесняваше, че бях тук, беше, че не знаех къде беше Елизабет във външния свят. Просто се надявах, че е добре, може би докато изляза тя ще бъде осиновена и в хубав дом. Тя го заслужава.

Прекарвам дните си, седейки настрана от сбиванията и четейки книгата си. Можеше да изглежда скучно да препрочиташ една и съща книга няколко пъти, но тя разказваше различна история всеки път. Донякъде се припозновах в Холдън Колфийлд, защото на него наистина не му пукаше. Той знае, че всички около него са лицемери и отказва да стане един от тях.

"Хей, момчето с книгата." Гласът разби мислите ми, карайки ме да вдигна очи от книгата и към двете момчета, застанали пред мен с оранжевите си гащеризони.

Шибаните Колтън и Джейсън, двамата идиоти, които си мислеха, че управляват това място, защото са влезли тук за това, че са намушкали дете. Командваха всички наоколо и това беше адски досадно. Никога преди не са разговаряли с мен, но сега предполагам, че искаха да се заяждат.

Погледнах отново към книгата си и поклатих глава.

"Хей, тъп и по-тъп." Казах с нулев интерес. Изобщо не ме плашеха. Държах очите си залепени в книгата си, докато прелиствах страницата.