Седях тихо в чакалнята на очния лекар с Хари и неговото солено отношение точно до мен. Най-накрая го убедих да отиде да си прегледа очите. Изненадана съм, че наистина го докарах тук, част от мен си мисли, че е само защото се чувства малко зле за синините, които остави по мен - но знаех, че това не е вярно. Ако има нещо, което съм научила откакто съм тук, това е, че Хари никога не се чувства зле за решенията, които взема, и наистина се ядосва, ако някой постави под съмнение авторитета му.
Хари седеше неловко на стола в чакалнята, напълно извън обичайното си обкръжение. Въпреки че седеше на стол за големи хора, краката му изглеждаха прекалено дълги за него. Той беше единственият тук с кожено яке и изглежда никой не искаше да осъществи очен контакт с него - сякаш бяха твърде уплашени. Кого залъгвам, Хари си е много плашещ човек.
Той седеше там изключително отегчен, сви се на стола и остави краката си разкрачени. Аз седях на стола до него с изправен гръб и краката ми се припокриваха един с друг. Който не ни познаваше, веднага щеше да види, че не се разбирахме, само по начина, по който седяхме. Ние сме пълни противоположности във всеки възможен аспект и аз го осъзнавах все повече и повече всеки ден.
"Ако докторът не излезе в следващите пет минути, си тръгвам." Измърмори ми Хари.
"Тук сме само от най-много десет минути." Казах недоумявайки. Защо е толкова нетърпелив?
"Да, е, аз дори не би трябвало да съм тук по начало. Имам да правя други неща освен да седя тук в чакалнята, коъдето пускат скапана асансьорна музика." Успори той тихо.
"Е, не е асансьорна музика, ако не свири в асансьор." Поправих аз.
"Многознайка." Промърмори той добросърдечно. Леко се усмихнах на ехидния си коментар, който той намери за повече хумористичен, отколкото за повод за начало на спор. Всички останали в тази стая изглеждаха много по-малко ядосани от Хари. Всички те изглеждаха повече като нормални хора, определено не бяха членове на банда.
Хари беше най-страшният мъж тук. Какво правеха тези други хора тук долу, ако не бяха част от бандата? Не трябва ли това подземно общество да е само за мъже с кожени якета? Спомням си, че Зейн не беше член на бандата, той беше татуист. Така че предполагам, че други хора тук долу също имаха и такива професии.
Но как са се озовали тук? Сигурна съм, че няма флайъри, които гласят 'Сега наемаме! Подземното общество на смъртоносната банда Malignant!' Или нещо такова.
YOU ARE READING
Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)
Fanfiction(!) ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД! (!) ВСИЧКИ ПРАВА ПРИНАДЛЕЖЪТ НА happydays1d Никога не са ти казвали, че чудовището под леглото ти може да има чифт красиви горско зелени очи и ангелска усмивка. - история, в която момиче е взето от добре познат член на опасна...