Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Девет

"Вече са тук!" Каза Хари, докато все още седеше на земята с мен в ръцете си.

"Да, отвън е като шибана военна зона. Лиам вече е долу на главната улица." Луи каза с пистолета до себе си.

Кои са те?

Изведнъж зад гърба си чух кашлица и стон, което ме такара да стрелна главата си назад, за да видя Колтън все още жив. Той беше стиснал корема си на земята, зад стола за който някога бях вързан.

Хари веднага скочи на крака, грабна пистолета, който бях пуснала на земята, и ме заобикола, за да застане пред него. Изправих се треперещо и се отдалечих от страх, втурвайки се към другите момчета и Ерика.

Ерика обви ръце около мен в прегръдка, прокарвайки ръката си в кръгове по гърба ми, докато двате гледахме Хари, застанал високо до Колтън на земята.

"Кой, по дяволите, те изпрати!" Изкрещя Хари, докато насочваше пистолета към Колтън, който лежеше беззащитен на земята.

Той вдигна поглед към Хари, докато се държеше за корема, като се усмихваше леко.

"Не знам за какво говориш." Каза той, докато едва можеше да говори.

"Каза, че някой друг идва за мен! Кой, по дяволите, е! Знам, че вие ​​двамата идиоти не сте организирали всичко това сами!" Изкрещя той, докато всички стояхме около него и гледахме. Погледнах към Джейсън в другия край на стаята, лежащ мъртъв на земята с локва кръв около него.

Аз го убих.

"Майната ти, просто ме убий." Заекна от загуба на сила.

Хари веднага насочи пистолета към крака му и стреля без колебание, карайки ме да подскоча. Колтън изрева от болка при безмилостния изстрел.

"Кажи ми или се кълна в Бога, че ще прострелям всеки крайник, докато бавно кръвта ти не изтече!" Извика Хари през съкрушеното си лице.

Колтън изсумтя от болка, докато гледаше куршума през крака си, без да казва нито дума.

Не след дълго Хари го простреля в ръката, карайки Колтън да извика от гняв.

"Ще стрелям навсякъде, освен в главата! Кажи ми!" Излая Хари през кънтящата стая, чиста омраза заглушавайки очите му.

"А-Аксел!" Колтън изкрещя искайки милост.

Хари изглеждаше така, сякаш душата му току-що бешее напуснала тялото му от името, излязло от устните на Колтън. Кожата му прибледня и той изглеждаше така, сякаш току-що беше видял призрак. Кой е Аксел? И защо изглеждаше толкова уплашен от името.