Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Четиресет и Три

"Амелиа, ще се справиш! Ние ще те подкрепяме. Само минута е!" Каза Ерика, хващайки ръцете ми повеждайки ме към сцената.

"Само минута?" Повторих.

"Да, скъпа. Не се тревожи! Райли и аз ще бъдем на първия ред!" Каза тя, докато ме водеше до стъпалата на сцената. Погледнах нагоре към осветената с прожектора жена, която държеше ръката си към мен на сцената, за да я хвана.

Преглътнах буцата в гърлото си и хванах меката й ръка с маникюр, оставяйки я да ми помогне нагоре до сцената. Бях на същото ниво като нея и усещах ярките светлини, които стреляха към лицето ми, докато целият клуб беше само куп силуети, може би това щеше да бъде по-лесно, отколкото си мислях, като се има предвид, че дори не виждах по-далеч от първия ред.

"О, миличка, ти си от красивите." Тя ми прави комплимент на микрофона, докато всички аплодираха. Пляскаха, защото са съгласни ли? Ако беши така, тогава това беше супер ласкателно.

"Благодаря ти." Усмихнах се леко, усещайки ръцете си да треперят.

"Как се казваш бебче?" Попита тя, насочвайки микрофона към мен.

"Амелиа." Отговорих.

"И Амелиа какъв цвят бикини носиш?" Попита тя изведнъж, карайки корема ми да се преобърне.

"Ъм... черни." Отговорих колебливо. Мигновено от тълпата се чуха вой и подсвирквания, което накара увереността ми да се повиши малко.

"Добре, миличка, направи своето нещо." Каза возещата съблазнително, преди да слезе от сцената.

Гърдите ми отново започнаха да се повдигат и спускат бързо и дланите ми започнаха да се потят, докато музиката започваше да свири. Погледнах надолу към предния ред и видях Ерика и Райли да стоят там с всички грамадни мъже и това беше смешна гледка.

Погледнах към Ерика, която сочеше към кръста си. Мисля, че ми казваше да си сваля полата. Адреналинът от текилата беше единственото нещо, което ме качи тук и сега трябваше да се съблека пред всички. Блузата ми беше боди, но тъй като прозираше, предполагам, че можеше да мине и като бельо.

Не мога да повярвам, че ще направя това.

Ръцете ми трепереха, докато бавно плъзгах стегнатия сив материал надолу по краката си. В секундата в която падна на земята, тълпата полудя и аплодира, карайки ме да се чувствам малко по-добре, че правех това. Ерика ме аплодира, след което посочи златния пилон. Господи, как щях да успея да не изглеждам като идиот на този пилон.