"Обичам те." каза тя. Усмихнах се.
"Знаеш ли, бих казал, че се шегуваш в този момент." казах. Тя не каза нищо.
"Лоръл?" погледнах към задната седалка. Очите й бяха затворени. Не! Не! Бутнах я леко, за да се събуди.
"Хайде, миличка." прошепвам. Тя не помръдва. Сълзите се стичат, а аз не ги спирам. Мразя се. Всичко стана заради мен. Не трябваше да изваждам пистолета си. Мразя се толкова много. Не мога да продължа без нея. Тя е моята опора, моето бъдеще. А сега я няма. Няма я. Затварям очи. Пустошта е там. Става все по-голяма. Може би сърцето ми е разбито на този принцип. Затварям очи. Не смея да ги отворя. Това е кошмар. Кошмар е. Когато се събудя тя ще е тук с мен. Ще ме целуне и аз ще й кажа колко много я обичам. Това не е реалност. Не може да е. Отварям очи. Тя стои неподвижна. Взирам се в прекрасното й лице. Толкова е красива. Толкова нежна. Обичам я. Обичам я толкова много. Бих дал всичко, за да я върна. Но нея вече я няма. Светът вече не е място за нея. Тя е на по-добро. Трябва да кажа на родителите й. Избърсвам очите си и запалвам двигателя.
Започвам наново.
Реших да пусна тази глава по-рано. Надявам се да ви е харесало. :)
YOU ARE READING
Our Epic Love
FanfictionЛошото момче. Доброто момиче. Връзката между Лоръл Харпър и Джъстин Бийбър е изненадващо голяма и за двама им. Но когато се размотава с престъпник чувствата й са объркани. Любовта наистина ли променя хората?
