Our Epic Love

25 Глава: Трябва да поговорим

"Добро утро." усмивка се появи на лицето й. Усмихнах се. Дали щеше да се усмихва така когато й кажа, че не може да остане с мен?

"Добро утро." казах. Тя стана. Беше по сутиен и гащи. Вече не се срамуваше да показва тялото си пред мен. Затвори вратата на банята шумно. Трябваше да остана сам за малко. Взех ключовете за колата и излязох. Беше подходящо време да взема бензин. Може би щях да отида и при Бил и момчетата.

"Добре съм но те бяха в къщата."казах. Бил ме гледаше намръщено както винаги. Джей потърка ръце.

"И какво ще правим сега?" попита с тъпа усмивка на лицето си. Бил поклати глава.

"За сега аз ще се оправя вие не правете нищо." той престана да обикаля стаята. Усмивката на Джей се изпари.

"Не правете нищо!" каза отново и излезе от стаята. С Джей се спогледахме.

"Няма да го послушаш нали?" той повдигна вежди.

"Напротив. И трябва да се върна в къщата." казах. Той кимна леко.

"Ще дойда с теб. И без това тук е скучно." той отново кимна сякаш на себе си. Усмихнах му се.

"Джей!" тя извка и се втурна към него. Метна се на врата му, а той я завъртя във въздуха. Наблюдавах отстрани. Не ми харесваше какво прави. Метнах яростен поглед на Джей, което стопи усмивата му. Двамата с Маркъс отидоха в другата стая.

"Защо Джей е тук?" попита с усмивка.

"Той така пожела, а и мисля, че ще е добре да можеш да говориш с някой друг." казах ледено. Тя затвори очи.

"Добре...Ъм, знаеш ли аз ще отида при него сега." усмихна се фалшиво.

"Не." казах. Тя спря. Погледна ме с повдигнати вежди.

"Каза, че трябва да говоря с някой друг."

"Трябва да поговорим." казах. Тя въздъхна и седна на дивана. Аз стоях прав. Беше ми по-удобно.

"Виж...не искам да го правя. Обстоятелствата са такива. Знаеш, че се занимавам с нещо, което е опасно за теб. Преди бях влюбен в едно момиче. Хейли. Тя е мъртва заради мен. Не искам това да се случи и с теб." казах. Почувствах се по-лек след тези думи.

"Казваш ми да стоя далеч от теб?" тя се засмя истерично. В моменти като този кръвта ми замръзваше. Кимнах леко. Тя направи същото,след което стана от дивана и изчезна някъде. Тръснах глава. Не можеше да прави това. Някой почука на входната врата, което ме накара да се запътя натам. Отворих вратата и след като видях човека се парализирах.

"Татко?"