Our Epic Love

28 Глава: Не сме заедно, че да ми казваш с кого да се целувам

"Какво общо може да има баща ни с това?" погледнах го объркано.

"Има някои улики, които намерихме преди няколко дни. Водеха към затвора. Сега вече знаеш защо."

"Опитвали са да го освободят." изсъсках. Клаус кимна. Мамка му!

"Боя се, че да. Това значи, че той е имал някакви връзки с някой, за да го освободят точно те. Кларънс е мъртъв, но има още хора, чиито лидер не е известен все още." той сведе глава. Поставих ръката си на рамото му.

"Благодаря, братле." тръгнах си. Натрупваха се прекалено много проблеми. Главата ми бучеше. Имах нужда от разпускане. Отидох в най-близкият клуб. Пръчах си твърд алкохол. Харесваше ми да пия твърдо. Огледах тълпата. Обикновени полуголи момичета и превъзбудени момчета. Не. Аз търсех някоя, която прилича на нея. Беше ли изобщо редно това, което направих? Може би наистина трябваше да си останем непознати от началото. Поръчах още едно. Висока блондинка се приближи към мен.

"Сам ли си тук?" ухили ми се. Ухилих се и хванах китката й. Задърпах я навън.

"Много бързаш." тя се задъха. Притиснах я до най-близката стена. Започнах да целувам врата й. Оставях мокри целувски навсякъде по кожата й. Помислих си за нея. Целувах я със същите устни, с които целувам това момиче, което дори не познавам. Главата ми се въртеше.

"Извинявай, не мога." казах. Тя сви вежди. Тръгнах към колата си. Не издържах повече. Как успя да ми влезе под кожата? Тръснах глава, за да се отърва от мислите. Появилият се на пътя камион ме накара да направя остър завой. За щастие нямаше поражения. Паркирах пред къщата. Влязох вътре с намерението да я направя моя. Планът нямаше да проработи. Беше там. С Джей. Притоснали телата си едно към друго, слели устните си в едно. Ще играем мръсно. Влязох в стаята и се изкашлях. Лоръл обърна главата си към мен. Поклати глава.

"Виж, Джъстин...мога да обясня." започна. Засмях се.

"Не можеш, скъпа. Дойдох да ти кажа, че те обичам, а ти и...той." погледнах към Джей. Не очаквах от него това.

"Не можеш да ми казваш какво да правя. А и не сме заедно, че да ми казваш с кого да се целувам." тя скръсти ръце пред гърдите си. Ярост се надигна в мен. Усетих как ръката ми се стовари върху бузата й. Тогава времето спря. Тя застина. Долепи ръката към бузата си. В очите й пробляснаха сълзи. Погледна ме с онзи нейн поглед, който казваше "мразя те, но те обичам толкова много". Този път беше примесен с болка. Не каза нищо. Една сълза се отдели от окото ми. Не мислех, че някога ще направя това. Излезе навън. Изостави ме. Завинаги. Дойде, опустоши всичко и след това си замина. Душата ми беше празна, а сърцето ме болеше. Исках да отида при нея. Исках да оправя всичко. Исках да е както преди. Исках да изчезна от нея, от себе си, от света...