23 Глава: Ти

1K 71 0
                                    

"Какво?"

"О, много добре ме чу." той скръсти ръце пред гърдите си.

"Трябва да направим всичко възможно, за да опазим това момиче." станах от стола и излязох от стаята. Върнах се в кухнята. Лоръл беше там и ядеше ябълка, гледайки към голямата плазма.

"Обличай се!" казах. Тя се обърна към мен.

"Какво отново?" тя завъртя очи.

"Обличай се, след пет минути те чакам тук." казах и се отправих към стаята си.

Облякох се, взех телефона и ключовете си и слязох долу. Тя не беше там. Отидох до стаята й. Почуках. Веднага след това влязох. Тя беше пред огледалото.

"Хайде!" извиках. Тя тръгна след мен.

Запалих.

"Ако искаш пусни радиото." казах. Тя се засмя, но го направи.

"Ще изчакаме Маркъс." казах. Тя ме погледна, след което кимна леко. Маркъс дойде. Беше разбрал какво ще правя. Ухилих му се. Той ме погледна и седна на задната седалка. По радиото започна някаква песен и Лоръл увеличи. По дяволите. Беше много силно за кола. В песента се пееше нещо от сорта: Love me like you do lo -lo- love me like you do... Завъртях очи. Лоръл започна да пее. Тя ме изгледа изпод мигли. Намалих радиото веднага след като песента свърши. Погледнах към Маркъс в огледалото.

"Къде искаш да отидеш?" попитах. Той сви рамене.

"Отдавна не съм излизал от къщата си." каза.

"Ще те заведа на кафенето, където ходеше преди." казах. Той кимна и на лицето му се разля лека усмивка. Погледнах към Лоръл.

"Ти къде би искала да отидеш?"

"Не познавам този район. Ти ме заведи някъде." тя сви рамене. Кимнах. Увеличиха скоростта.

"Харесва ли ти това място?" попитах. Знаех, че харесва тихите места, за това я заведоха в местния парк. Тя кимна.

"Харесва ми. И природата е много красива." каза като се огледа и се усмихна сякаш на цветята наоколо. Усмихнах се на себе си.

"Може ли да те попитам нещо?" тя вдигна очи към мен. Кимнах.

"Някога бил ли си влюбен?"

"Ах...дълга история, но да бил съм влюбен." споменът за Хейли се появи в главата ми. Тя беше толкова красива. И ме обичаше. Докато не я убиха. Може би щяха да убият и Лоръл. Не! Аз ще я пазя. Нали за това съм тук. Разтърсих леко глава, за да се отърва от мислите.

"А ти?" погледнах към нея. Слънцето галеше лицето й, което я правеше още по-красива. Тя се засмя.

"Да. И мисля, че все още съм."

"Този човек е щастливец." засмях се. Тя сбръчи веждите си, след което се усмихна.

"Мисля, че той не го знае." тя погледна надолу към пръстите си.

"Кой е?" попитах. Тя се стресна за момент. В очите й пробляснаха сълзи. Усмихна се.

"Ти." прошепна.

Our Epic LoveWhere stories live. Discover now