Our Epic Love

7 Глава: Пак ли ше спя в твоето легло?

Поставих черните, слънчеви очила на носа си. Погледнах часовника си и с радост осъзнах, че са минали само 5 минути. Лоръл се върна и седна до мен.

"Сега какво?" попита. Погледнах я, но не бях сигурен, че тя вижда очите ми.

"Просто наблюдавай асансьора." казах. Тя кимна, макар че не разбираше защо съм я довел тук. Стояхме и наблюдавахме мълчаливо.

"Защо?" попита за пореден път.

"Ще видиш." отвърнах за пореден път. Тя скръсти ръце пред гърдите си. Усмихнах се. Вратата на асансьора се отвори. Започнаха да излизат хора и сред тълпата забелязахме точния човек.

"Това е татко!" каза тя и стисна коженото ми яке.

"Не забравяй, че не трябва да ставаш от тук." Човекът изглеждаше разтревожен. Говореше по телефона. Погледът му се спря на нас, но след няколко секунди продължи да върви напред. Тя ме погледна. В очите й имаше сълзи.

"Той не ме позна, Джъстин." каза тя и избърса сълзите си.

"Не разбирам защо, но така е по-добре, защото иначе трябваше да бягаме от него."

"Той. Би трябвало да носи очила." каза тя с неразбиране.

"Може би затова не те е познал." погледнах я. Пред мен застана Зед.

"Хей, бро." казах и станах от дивана, на който бяхме седнали.

"Трябва вече да се прибираме. Бил каза 2 часа." каза той и се ухили.

"Знам. Хайде." обърнах глава към Лоръл. Тя стана и погледна Зед. Не го беше виждала до сега. Тръгнахме към колата.

"Пусни телевизора!" Джей се появи с викове и се настани на дивана до нас. Натиснах копчето, с което трябваше да включа телевизора.

"Известният бизнесмен Адам О'Конъл беше намерен мъртъв в леглото си от своята дъщеря. А неговата съпруга беше намерена пред къщата - жива. Младата О'Конъл не пожела да говори пред камерата, но сподели с нас, че не е усетила нищо. Това е засега от нас." каза жена с руса коса и много грим. Лукава усмивка се появи на лицето ми.

"Какво е това?" попита Лоръл. Извих очи към тавана.

"Сега започва любимото ми шоу." усмихна се Джей. Засмях се.

"Хм, може ли да го гледам с теб?" попита тя, посочвайки телевизора. Засмях се когато на телевизора започна Eye Candy.

"Започва." Джей размаха ръце. Засмях се.

"Той е!!" извика Лоръл. Джей отдавна беше заспал. На Лоръл и харесваше този сериал.

"Хайде да си лягаме." изхленчих. Тя се изкикоти.

"Пак ли ще спя в твоето легло?" попита.

"Ако искаш." казах, захапвайки кожата на ръката й.

"Аз съм буден!" Джей извика. Засмях се.

"Видях твоето момиче." казах. Той ме погледна въпросително.

"Онова, което излизаше от стаята ти." казах. Той се засмя.

"Тя беше само за една нощ." каза. По лицето на Лоръл пробягна смущение.

"Как може да се държите така с жените?" попита тя, поглеждайки към Джей.

"Защото...те са кучки." каза той и се засмя.

"Не. Вие просто сте едни лицемери." каза тя и стана от дивана. Отиде някъде, но не успях да видя къде. Беше странно, че не е избягала до сега.

"Тая Лоръл е малко странна." каза Джей.

"Знам." засмях се. "Но не са ли всички странни?"