Our Epic Love

26 Глава: Не искам да те виждам никога повече

Стоях вцепенен. Не ми се усмихваше, което значеше, че няма да ме прегърне и да говори с мен за живота ми. А и да го беше направил какво щях да му кажа? И без това го мразех от момента, в който уби онзи човек.

"Няма ли да ме поканиш, синко?"

"Не съм ти син." изсъсках. Направих му път, за да мине. Част от омразата, която таях се изпари когато го видях, но другата част остана там. Дълбоко в мен. Той седна на дивана.

"За какво си тук?" проговорих пръв.

"За да те видя." той вдигна ръце сякаш беше очевидно.

"Ти беше в затвора. Трябваше да останеш там до живот!" изсъсках. Той се засмя.

"Все още ли ме мразиш?" попита.

"Бях на 10 когато отиде в затвора. Майка ми беше болна от рак. Очакваш да съм ти благодарен ли?" изкрещях срещу него. Той вдигна ръце.

"Виж, Джъстин, аз обичах майка ти, но просто обстоятелствата не позволяваха да бъдем заедно."

"Кучи син!" изсъсках. Звучах като него когато казах на Лоръл да стои далеч от мен. Това ли исках? Да стана като него?

"Сине, виждам какво правиш, знам в какво си се превърнал." той постави ръка на рамото ми. Отдръпнах се рязко.

"Не знаеш нищо за мен! Не съм се превърнал в нищо по-лошо от теб! Сега, ако обичаш напусни къщата ми." казах и посочих вратата.

"Сине..." той застана пред мен. Трябваше само да остана още малко, за да може той да си тръгне от живота ми.

"Не искам да те виждам никога повече." прошепнах. Той кимна, след което се запъти към вратата.

"Не си като мен, но си нещо по-лошо." каза, след което безцеремонно излезе. Кучи син! Стоях неподвижно няколко минути.

"Това баща ти ли беше?" чух познат глас зад гърба си. Беше чула всичко. Кимнах. Тя се приближи, след което ме прегърна. Не посмях да направя нищо. Тя ме пусна и отново изчезна. Не ми беше приятно, че я измъчвам, но го правех за нейно добро. Може би сега беше времето да я пусна. Кимнах леко на себе си и започнах да се качвам по стълбите. Каквото ще става да става.