Вече от 2 часа я няма в къщата. Сега, ако е избягала аз ще го отнеса! Как можах да се отдам на емоцията? Претърсих цялата къща. И нищо. Започнах да мисля за възможни начини, които тя може да измисли.
Качих се в стаята, в която първо я бяхме завели. Когато отворих вратата усетих как дъха на някой секна. Доволна усмивка се появи на лицето ми.
"Хайде, малката ставай!" казах, отваряйки вратата по-широко.
"Как ме намери?" попита тя. Беше плакала. Тези момичета!
"Това беше единствената стая, която не проверих. Очевидно е." казах.
"Мислех, че идвате тук само, за да правите нещо с тъпите кучки." каза тя, излизайки от стаята. Очите й бяха червени, а кожата под тях леко подпухнала. Бебе!
"Това ли?" започнах да се смея. Веждите й се събраха в тънка линия.
"Сърдиш се за това, че те нарекох тъпа кучка?" попитах, смеейки се.
"Не е приятно." каза тя в своя защита.
"Ти. Си. Бебе." казах спирайки след всяка дума. Тя се засмя.
"Мисля, че това не е определенето за мен."
"Джъстин разкарай я! Правете секс или нещо друго. Просто я махни!" извика Полковника. К'во им става на тия хора? Погледнах я, прехапвайки устните си. Тя се засмя и поклати глава.
"Хайде." казах, водейки я към стаята си. Все пак трябва да проверим дали я бива за нещо. Когато затворих вратата зад гърба си я заключих. Тя ме погледна въпросително.
"Безопасност." казах. Тя кимна. Приближавах се към нея, а тя се отдръпваше назад. Усмивка се изписа на лицето ми когато тялото й се удари в бялата стена.
"Не можеш да избягаш, малката." казах.
"Не можеш да го направиш насила." скръсти ръце пред гърдите си.
"О, я стига и двамата знаем, че го искаш." казах. Тя се засмя. Кимна бавно. Ха!
Поставих двете си ръце отсрани на главата й. Очите й се взираха в мен, изпиваха ме. Целунах устните й. Тя ги отвори, което ми даде достъп. Езиците ни затанцуваха в бързо темпо. Добре се целува. Отдръпнах се и започнах да целувам врата й. Тя леко изстена когато захапах кожата й. Продължих да я целувам . Бавно съблякох дрехите й, след което й позволих да направи същото с моите. Отново я притиснах към стената като вдигнах ръцете и над главата, придържайки ги с едната си ръка. С другата разкопчах сутиена й.
"Не трябва ли да отидем на леглото?" прошепна тя.
"Щом така искаш." отвърнах задъхано.
Бутнах я леко и тялата ни паднаха върху белите чаршафи.
YOU ARE READING
Our Epic Love
FanfictionЛошото момче. Доброто момиче. Връзката между Лоръл Харпър и Джъстин Бийбър е изненадващо голяма и за двама им. Но когато се размотава с престъпник чувствата й са объркани. Любовта наистина ли променя хората?
