Our Epic Love

18 Глава: Караш ме да се чувствам неловко

Обърнах се. Кларънс седеше зад мен и пляскаше саркастично. Копеле!

"Продължавай. Мисля, че се справяш страхотно. Но дали би могъл да направиш това и с мен?" той се засмя. Яростта ми се увеличи.

"Какво й направи, кучи сине?!" извиках срещу него, блъскайки го в гърдите. Той продължаваше да се смее.

"Виж, Джъстин не мисля, че този гняв ще те доведе до нещо добро. За момичето. Тя няма да страда повече заради теб. Аз й дадох ново начало." лукава усмивка се появи на устните му. Ръката ми връхлетя върху лицето му.

"Ти ме чуй! Или ми кажи какво й направи или ще бъда принуден да те убия, копеле" изсъсках. Той отново започна да се смее.

"Мога да ти дам жокер, но засега не смятам да ти казвам, Бийбър." той се изкашля. Извадих пистолета си. Опрях го в слепоочието му.

"Кажи ми, какво й направи!" извиках.

"Само това ли ще питаш?" той повдигна вежди.

"За другото не ми трябват отговори." казах. Той се засмя. Кучи син!

"Не се шегувам." изсъсках отново и заредих пълнителя. В очите му проблясна страх, но бързо изчезна.

"Ще ти кажа при едно условие." той повдигна многозначително едната си вежда. Кимнах.

"Ще ме оставиш да си тръгна и няма да ме убиеш." каза, гледайки ме в очите. Не можех да повярвам колко страхлив е този човек.

"Защо уби Фин?" попитах. Той се усмихна.

"Нека да кажем стари семейни работи." той ми намигна. За какво говореше?

"Относно приятелката ти, хипнотизирах я. Просто й кажи да си спомни всичко и тя ще го направи." той се взираше в пътеката пред нас. Излязохме пред къщата. Бил моментално насочи пистолета си към Кларънс. Аз му направих знак, че не трябва да стреля. Той кимна.

"Ще се видим някой път, Джъстин." той се ухили. Започна да върви към колата си. Бил насочи пистолета си към гърба му. Не го спрях. Той стреля три пъти. Тялото на Кларънс се свлече на земята. Беше мъртъв. Ха!

"Имаше бомби. Направихме каквото трябва." Зед се появи задъхан.

"Браво, момчета." Бил ни се усмихна. Това беше първият път, в който ни се усмихваше. Странно!

В колата седнах до Лоръл.

"Здравей." казах. Тя обърна главата си към мен.

"Съжалявам отново. Не мислех, че се познаваме. Аз...нямам вина."

"Казах, че всичко е наред." поставих ръка на коляното й. Тя застина за момент.

"Караш ме да се чувствам неловко." прошепна. Отдръпнах ръката си.

"Джей трябва да направим нещо." обърнах се към Джей, който беше точно до мен.

"Аз ще уредя всичко, не се безпокой." той ме потупа по гърба. Почувствах се по-добре. Може би, защото до сега се чувствах като боклук.

"Какво ще правим с тялото?" попитах, за да отърва главата си от мислите.

"Ще го заровим някъде, както винаги." Бил махна с ръка от седалката до шофьора. Погледнах към нея. Тя наблюдаваше нещо през прозореца. Изглеждаше толкова спокойна. Защото не те помни. Подсъзнанието ми си играеше с мен. Затворих очи.