Our Epic Love

17 Глава: Кой си ти?

Стояхме пред вратата.

"Знаете плана. Придържайте се към него. Не правете грешки." Клаус ме погледна.

"Хайде!" Бил извика от колата си.

"Защо той остава в колата, а ние му вършим мръсната работа?" обърнах се към Джей. Той поклати глава.

"Не знам, пич." той сви рамене. Бях облечен със смокинг и папионка. Изглеждах прекалено classy. Но все пак бях хубав.

"Влизаме." някой прошепна зад гърба ми.

Заобиколих, за да вляза от задната врата. Това беше планът. Аз бях сервитьор. Зед се появи зад мен.

"Изчакай. Не искаш да си сам при тези, нали?" той се засмя. Бях си нарисувал мустак, който изглеждаше... истински. Отворих вратата и се отправих към стаята отредена за сервитьорите. Не беше голяма. Оправих костюма си и излязох. Имаше много хора. Явно това наистина щеше да е голям ход за тях. Взех таблата и сложих около десет чаши с мартини. Обикалях между хората, оглеждайки всеки детайл. Погледът ми беше привлечен от момиче с дълга, червена рокля. Отидох при нея.

"Ще желаете ли нещо, Мис?" попитах. Тя се обърна. Беше Лоръл. Както си и мислех.

"Не благодаря." каза тя, но след това потрепери и протегна ръка към чашите. Взе една от тях с треперещи ръце.

"Добре ли сте?" погледнах я в очите. Тя отвърна на погледа ми.

"Ти? Защо си тук?" попита учудено. Отново потрепери.

"Ъм, аз съм тук, за да сервирам на гостите, госпожо." казах. Тя ме погледна объркано. Забелязах микрофона в ухото й. По устните ми се разля усмивка. Връчих подноса на най-близкия сервитьор.

"Ще позволите ли един танц, Мис?" усмихнах се. Тя кимна. Сложи едната си ръка на рамото ми, а аз поставих моята на кръста й. Тя потрепери при допира ми. Какво се случваше? Доближих се до ухото, в което нямаше микрофон.

"Виж, сега ще махна микрофона и ти ще дойдеш с мен." прошепнах достатъчно тихо, за да не ме чуят тези, които й бяха сложили тъпия микрофон. Тя кимна. Извадих устройството и го поставих на най-близката маса. Хванах ръката й и я поведох към стаята на сервитьорите.

"Трябва да ми кажеш всичко." казах. Тя ме погледна с объркан вид.

"Кой си ти?" попита. Погледнах я учудено.

"Не ме ли помниш?" вдигнах вежди.

"Съжалявам, но не знам кой си. Аз...много съжалявам." тя вдигна ръце в своя защита. Аз се доближих до нея.

"Няма да ти направя нищо. Ела с мен, ще те спася." казах и хванах ръката й. Заведоха я при Бил.

"Действайте." казах. Всички ме чуха заради микрофоните, които Клаус им постави. Ядосах се. Този кучи син й беше изтрил паметта по някакъв начин.

Върнах се вътре. Проследих с поглед Зед, който постави таблата на масата и бавно се придвижи към един от хората на Кларънс. Забелязах, макар и трудно, как опря пистолет в гърба му и двамата тръгнаха на някъде. Беше ред На Джей. Той излезе бавно от огромната, бяла врата. Трябваше да прегледа мястото за бомби. Аз тръгнах към сейфа на семейство Хамилтън, чийто беше и домът. Там седяха двамата от неговите хора.

"Здравейте, знаете ли къде е тоалетната? Мисля, че се изгубих." казах. Единият се придвижи напред и протегна ръката си, за да ми покаже пътя.

"Тръгваш натам...." не успя да довърши. Хванах ръката му и я извих, така че да падне на земята. Другият се запъти към мен. Ритнах го в корема. Той изохка, но не се предаде. Започнах да го удрям по лицето. Чух пляскане зад гърба си.

"Браво, браво."