Our Epic Love

10 Глава: Няма да получиш повче от това, което получи днес

Боб ни показа мъртвото тяло на Фин. Клаус започна бавно да го разглежда. Наблюдавах го, но не разбирах какво прави.

"Причината за смъртта не е това." каза и посочи разрязаното му гърло. Кимнах.

"Мисля, че е удър с тъп предмет по главата, което следва от синината зад главата му." посочи огромната синина на тила му. Повдигаше ми се.

"Има и удъри в областта на корема. Трябва да разгледам и местопрестъплението иначе се боя, че няма да мога да помогна." вдигна ръце. Кимнах. Боб отново ни показа и мястото. Стояхме няколко стъпки назад, за да можем да дадем пространсрво на Клаус. След кратко 'разглеждане' той дойде при нас.

"Има гуми от кола близо до точното място на вашата кола, но не знаем дали е на човека, който е убил Фин. Гумите са ми много познати, но все още не се сещам за каква кола става въпрос. Имаше капки кръв, които мога да идентифицирам." каза.

"Сигурно са на Фин." завъртях очи.

"Не мисля, че Фин се е дал без бой." той поклати глава.

"Можеш ли да бъдеш по-малко зубър?" ударих го по рамото. Той се засмя и ми върна удъра.

Чух познатата мелодия от звъненето на телефона ми. Отделих се от устните й и погледнах към екрана. Когато видях името се стрелнах надолу по стълбите, оставяйки я сама в стаята ми.

"Кръвта не е на Фин." каза Клаус задъхано.

"На кой е тогава?" попитах.

"На някакъв мъж на име Кларънс Флетчър. А колата е била Range Rover. Най-новият модел, който са произвеждали. Отвори ми." на вратата се позвъни. Клаус влезе.

"Искам да се срещна с тях." каза настойчиво.

"Виж, Бил не обича гости." казах, но той продължаваше да настоява. Бил изглежда познаваше този човек, защото когато чу името му в главата му се появи някаква мисъл. Качих се в стаята си.

"2 часа." каза тя и скръсти ръце пред гърдите си.

"Имах работа." вдигнах ръце. Лоръл ме погледна изпод мигли.

"Няма да получиш повече от това, което получи днес." каза и стана от леглото. Излезе. Засмях се.